Търсене

Регистриране

Посещения

7.png9.png1.png2.png4.png5.png

В момента

1
на линия

Партньори

 

Доли медиа студио
Доставчик на ИТ услуги
Български дарителски форум
Уча.се - Бърз, лесен и интересен начин да учиш
Чуйте новите български хитове в София
Съюз на слепите в България
Иван Вазов
Къща музей - Сопот
Национален литературен музей

 

 
 

Валери Нисимов Петров (роден Валери Нисим Меворах[2]) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход,[3] известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език.

Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки.

Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат – посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. Майката на Валери Петров е родена във Варна и там той прекарва много от ваканциите си, на ул. „Славянска“.[4] Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.

През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет,[3] като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“,[3] после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.[3]

След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 – 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.

По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).

На 27 август 2014 г., след близо месец боледуване и два мозъчни инсулта, Валери Петров умира във Военномедицинска академия (ВМА) в София.

Творчество

Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка – поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски.

Яркото му излизане на литературната сцена обаче е публикацията на цикъла стихотворения „Нощи в планината“ в списание „Изкуство и критика“ (1940, кн. 1).[5]

По-късно пише поемите „Палечко“ (1943), „На път“ (1943), „Ювенес дум сумус“ (1943), „Край синьото море“ (1941-47), „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

Книги

  • 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“
  • 1945 г. – стихотворният цикъл „Стари неща малко по новому“
  • 1949 г. – стихосбирката му „Стихотворения“ (художник Борис Ангелушев, изд. Наука и изкуство, 159 с.).
  • 1954 г. – „Там на Запад“ (изд. Български писател, 66 с.).
  • 1958 г. – пътеписът „Книга за Китай“.
  • 1961 г. – поемата „В меката есен“ (изд. Български писател, 72 с.).
  • 1962 г. – сборникът му „Поеми“ (изд. Български писател, 208 с.).
  • 1965 г. – пътеписът „Африкански бележник“ (изд. Български писател, 352 с.).
  • 1965 г. – пиесата му „Когато розите танцуват“ и пътеписът „Африкански бележник“.
  • 1966 г. – сборникът му „Стихотворения“ (изд. Български писател, 142 с.).
  • 1967 г. – сборникът му „Дъжд вали – слънце грее“ (изд. Български писател, 90 с.).
  • 1967 г. – сборникът му „Поеми“ (изд. Български писател, Библиотека за ученика, 140 с.).
  • 1969 г. – сборникът му „Като погледнеш назад“ (изд. Народна култура, 278 с.).
  • 1970 г. – сатиричните стихотворения и поеми „На смях“ (изд. Български писател, 76 с.).
  • 1977 г. – сборникът му „Стихотворения и поеми“ (изд. Български писател, 512 с.).
  • 1977 г. – „Бяла приказка“ (художник Данаил Райков, изд. Отечество, 48 с.)
  • 1978 г. – „Копче за сън“
  • 1981 г. – „Палечко“ (художник Иван Димов, изд. Български художник, 40 с.).
  • 1983 г. – „Пук!“ (художник Иван Димов, изд. Български художник, 48 с.).
  • 1986 г. – „Пет приказки“ (художник Иван Димов, изд. Отечество, 186 с.).
  • 1988 г. – сборникът му „Сатирични поеми“ (изд. Български писател, 155 с.).
  • 1990 г. – избраните му произведения в 2 т.
  • 1996 г. – „Живот в стихове“ (изд. Христо Ботев, 509 с.).
  • 2001 г. – сборникът му „Прозирност“ (изд. Слово – Велико Търново, 278 с.).
  • 2007 г. – стихосбирката му „Стихове 2007“ (изд. „Захарий Стоянов“, 72 с.).
  • 2008 г. – стихосбирката му „Стихове 2008“ (изд. „Захарий Стоянов“, 80 с.).
  • 2010 г. – „От иглу до кюнец – 73 от неподражаемите басни на (следва подпис)“ (изд. „Захарий Стоянов“, 144 с.)
  • 2010 г. – стихосбирката му „Стихове 2009“ (изд. „Захарий Стоянов“, 56 с.).
  • 2011 г. – стихосбирката му „Стихове 2010-2011“.
  • 2013 г. – стихосбирката му „Стихове 2012-13“ (изд. „Захарий Стоянов“, 72 с.).
  • Избрано в пет тома:
    • 2006 г. – Т.1: Стихотворения (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 424 с.)
    • 2006 г. – Т.2: Стихотворения (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 464 с.)
    • 2006 г. – Т.3: Пиеси (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 370 с.)
    • 2006 г. – Т.4: Сценарии (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 460 с.)
    • 2006 г. – Т.5: Преводи (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 478 с.)

Преводи

Валери Петров превежда от английски, немски, руски, италиански и испански, като най-известен е с преводите си на произведенията на Шекспир.

  • 1970–1971 г. излизат преводите му на „Комедии“ (в 2 т.) от Уилям Шекспир.
  • 1973–1974 г. излизат преводите му на „Трагедии“ (също в 2 т.) от Шекспир.
  • Превежда трагедията „Фауст“ на Йохан Волфганг Гьоте.[6]
  • Превежда стихове на Сор Хуана Инес де ла Крус (2002).

Драматургия

Пиеси[7]

  • „Когато розите танцуват“ (ДТ – Хасково, 1961),
  • „Импровизация“ (в съавторство с Радой Ралин) – поставена на сцена през 1962 г.,
  • „Сняг“ (Държавен сатиричен театър, 1968),
  • „Честна мускетарска“ (Театър „Българска армия“, 1976),
  • „Театър, любов моя“ (Театър 199, 1981) – написана специално за големите актриси Таня Масалитинова и Славка Славова.

Пиеси приказки[7]

  • „Бяла приказка“,
  • „Копче за сън“ (Народен театър за младежта, 1968),
  • „Меко казано“ (Театър „София“, 1979),
  • „В лунната стая“ (Театър „София“, 1983),
  • „Морскосиньо“ (Театър „София“, 1985),
  • „Пук“ (Народен театър за младежта, 1994).

Сценарии

Автор е на сценарии на игралните филми „Точка първа“ (1956), „На малкия остров“ (1958), „Първи урок“ (1960), „Слънцето и сянката“ (1962), „Васката“ (1965), „Рицар без броня“ (1966), „Един снимачен ден“ (1969), „Откъде се знаем?“ (1975), „С любов и нежност“ (1978), „Йо-хо-хо“ (1981), „Разходки с ангела“ (1990), „Театър, любов моя“ (1994), „Всичко от нула“ (1996), автор е на сценарии на анимационни филми „Приказка за боровото клонче“ (1960), „Гръмоотводът“ (1962), „Гордата лампа“ (1963), „Главозамайване“ (1964), „Вариации върху стара тема“ (1966), „Меко казано“ (1983), също и на няколко киноновели.[7]

Награди и признание

  • 1960 – Димитровска награда за поемата му „В меката есен“, публикувана през 1960 г.
  • 2000 – Орден „Стара планина“ I степен[8]
  • 2004 – Национална награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.[9]
  • 2005 – Голяма награда за литература на Софийския университет (2005).[10]
  • 2006 – Награда „Христо Г. Данов“. На 19 юни 2006 на 86-годишна възраст получава от Министерство на културата наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос.[11]
  • 2006 – Доктор хонорис кауза на Университета по библиотекознание и информационни технологии[12].
  • 2007 – Награда „Св. Паисий Хилендарски“. На 6 ноември 2007 година Валери Петров е удостоен от министър-председателя Сергей Станишев с престижната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ на специална церемония в Гранитната зала на Министерския съвет.[13]
  • 2011 – Почетен знак „Марин Дринов“ на БАН – 20 май 2011 година.
  • 2013 – Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент за 2013 г. – за принос към българската култура и разбирателството между нациите.[14] [15]
  • 2014 – Медал „Иван Вазов“ на СБП.[16]

Добавете коментар


Защитен код
Обнови