Колекция от звукозаписи:
Иван Дашев Радоев (р. 30 март 1927, Пордим — п. 10 юли 1994) е български драматург, поет и журналист. Носител на извънредна награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж.
Завършва гимназия в Плевен. Участва в строежа на Хаинбоаз по време на бригадирското движение. Следва право /1947-1949/ и българска филология /1949-1951/ в Софийския университет. Работи като редактор във в. “Стършел”, в. “Родни криле”, сп. “Български воин”, Българска телевизия, като драматург в Народната опера – София /1963-1968/, в театър “Сълза и смях” /1970-1972/, театър “София” /1972-1986/, Пернишкия театър /1986-1990/. Публикува поезия от 1939 г.
От края на 40-те години Радоев е автор на първия любовен цикъл, печатан след 1944 г., станал повод за бурна дискусия. По юношески чистата, романтично обагрена лирика е възприета от нормативната критика като „сексуално-буржоазна“, „еротична“, „порочна“, „упадъчна“. Постепенно упреците за „вредителството“, за липсата на „ идейно здраве“ се прехвърлят върху личния живот на поета. Той е принуден да напусне София и да се установи в Сливен и Бургас. Радоев е един от създателите на т.нар. лирична драма през втората половина на 50-те години. В малките пиеси „Джудо“, „Петрол“, „Ромео и Жулиета“, „Моцарт“ от 1986 г. за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина за спирането на спектаклите.
Литературна анкета с Иван Радоев публикува Мария Гарева през 1987 г.
Стихосбирки: “Шумят знамената” /1951/, “Пролетно разсъмване” /1953/, “Стихотворения” /1958/, “Баладична поема” /1960/, “Един бял лист” /1975/, “Стихотворения и поеми” /1978/, “Грешни сънища. Стихотворения и поеми” /1987/, “Песъчинки – животинки” /1990/, “Бяло потъване. Децими. Феникс” /1992/, “Да бъде любов” /1993/, “Ракия за Бога” /1994/.
Драми: “Светът е малък”, “Юстинианова монета”, “Голямото завръщане”, “Червено и кафяво”, “Пожарът”, “Садал и Орфей”, “Човекоядката”, “Биволът”, “Чудо”, “Кълбовидна мълния”, “Сън”, “Вангела”, “Упи или Театърът в края на века” и др., които и днес се играят на българска сцена.
Умира на 10. 07. 1994 г.
След смъртта му излизат книгите: “Автентичният абсурд” /2001, интервюта/, “Свързване” /2007, избрани стихове/, “Чудо” /2007, избрани пиеси/.
На негово име са наречени Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен и улица „Иван Радоев“ в квартал Овча купел в София, недалеч от Нов български университет.
Министерство на културата, Община Плевен и Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ организират Национален конкурс за българска драматургия „Иван Радоев“.
Преводи:
Александрос Барас - „СЕМИРАМИДА”, „КЛЕОПАТРА”, „ТЕОДОРА”