Търсене

Регистриране

Посещения

7.png9.png2.png2.png0.png7.png

В момента

3
на линия

Партньори

 

Доли медиа студио
Доставчик на ИТ услуги
Български дарителски форум
Уча.се - Бърз, лесен и интересен начин да учиш
Чуйте новите български хитове в София
Съюз на слепите в България
Иван Вазов
Къща музей - Сопот
Национален литературен музей

 

 
 

Видео

Видео клип от документалната поредица СЛОВА БЪЛГАРСКИ - ЕВГЕНИЯ МАРС


Биография

Евгения Марс се ражда под името Евгения Бончева на 25 август 1877 година в семейството на търговец и учителка. Нейни родители са Павел Бончев и Екатерина Бончева, а неин родственик по бащина линия е оперния певец и педагог Христо Бръмбаров. Първоначално семейството ѝ живее в Самоков, но после се преселва в София. В столицата Бончева учи в Първа софийска държавна девическа гимназия, където е възпитаничка до 1895 година. Нейното образование трябва да продължи в Загреб, но то е осуетено от ранния ѝ годеж. На 28 май 1895 година 16-годишната Бончева се омъжва за 34-годишния зъболекар д-р Михаил Елмазов. На двойката се раждат двама синове — Владимир и Павел. По-късно, вторият ѝ син Павел става известен оперен певец в Софийската опера.

През 40-те години на ХХ век, писателката страда от сърдечни проблеми. Умира на 26 април 1945 година от миокардит.

Творчество

  • „Из живота“ (1906, сборник с разкази)
  • „Лунна нощ. Разходка из Цариград“ (1909, сборник с разкази)
  • „Божана“ (1912, драма)
  • „Магда“ (1918, драма)
  • „Белите нарциси“ (1924, сборник с разкази)
  • „Полувековна България 1878-1928“ (1929, енциклопедичен алманах)
  • „Човекът в дрипи“ (1935, сборник с разкази)

Евгения Марс - единствената жена, без която Вазов не можел

Синът и двете внучки на писателката, която вдъхновява цели 16 години патриарха на българската литература, са се посветили на музиката

Понякога на повърхността на необходимостта плува случайността. Годината е 1895-а. Чества се 25-годишният юбилей на Иван Вазов. Д-р Михаил Елмазов запознава красивата си и талантлива съпруга Евгения с големия поет. Тогава никой не предполага, че от тази среща ще се роди 16-годишното легендарно приятелство между младата жена и патриарха на българската литература. Евгения, която става известна по-късно с псевдонима Марс, се превръща според думите на народния поет в негов ангел-хранител. Много интелигентна, авторка на сборници с разкази, преводачка от руски и френски, общественичка и създателка на известен Литературен салон, Марс е единствената жена, без която Вазов не може. Неслучайно, през 1920-а, една година преди да почине, той пише на своята духовна приятелка трогателна изповед: Друго същество няма на тоя свят!


"Обръщам се с молба към тебе да ме изтръгнеш из тая нравствена бездна, в мрака на която се лутам...Ох, драга моя, помогни ми! Подарявай ми по-често срещи - да те гледам, да те слушам, да ти се радвам. Чувствам, че съм негли смешен в тая възраст да изпадам в такова юношеско увлечение. Но какво да сторя, това е по-силно от мене. Уплашен съм от тебе, аз само с мисълта за тебе живея, ти си ми слънцето, ти си ми светът...
Твой предан Вазов"

Всеки четвъртък и всяка неделя поетът посещава дома на своя приятел от румелийско време д-р Елмазов и взема участие в Литературния салон на неговата съпруга. Евгения приема цвета на тогавашната българска интелигенция: Стоян Заимов, Стоян Михайловски, Стефан Бобчев, Сава Огнянов, Адриана Будевска, Панайот Пипков, Яна Язова, Анна Каменова, Магда Петканова и др. Водят се дълги разговори за талантливата игра на Будевска, за несполучливите пиеси на Михайловски, четат се откъси от разкази и непубликувани стихове, а на пианото свири предимно Евгения. Този дом привлича не само Вазов, но и неговата сестра Въла, както и племенницата му Събка. Изпитал доста удари от съдбата след раздялата си със сприхавата Атина Болярска, поетът намира успокоение и уют край Евгения Марс. Тя нарича твореца "Княза". Той се обръща в писма към нея с "Царица". Близките му я определят като "Неговата фея".

Евгения се вслушва в редакторските му съвети, макар че най-хубавите си разкази написва след смъртта на Вазов. От своя страна, поетът усеща сили за творчество, тъй като Женичка присъства в ежедневието му. На нея той посвещава над 70 стихотворни творби - в това число и прочутия си стихотворен цикъл "Люляка ми замириса". Елегентна, ухажвана от най-тачения от народа български творец, на всичко отгоре талантлива и щедра към другите, Евгения получава за всички подаръци на съдбата жесток шамар.

Ударът идва от грозноватата и слаба като писателка Ана Карима - бивша съпруга на Янко Сакъзов. Жана Гълъбова, съпруга на проф. Константин Гълъбов, я нарича неблагодарна "френска субретка", тъй като Марс в качеството си на председателка на Клуба на българските писателки приема в него Карима. Ана е тази, която обвинява Евгения в печата, че продава "обсебения от нея златен венец на поета". Този скъп сувенир Вазов получава за своята двадесет и пет годишнина. В писмо до Женя той пише, че й го дарява в знак на приятелство. Притисната от голяма нищета след Първата световна война, принудена да гледа болен съпруг и дом, Марс действително продава скъпия за нея подарък, за да има семейството й средства за съществуване. Продава го на солиден държавен институт - Народната библиотека, с мисълта, че Вазов би й простил постъпката.

Особено тежко за нея е другото обвинение на Карима: "Прочутият наш поет й пишеше разказите и драмите и ги прокарваше в Народния театър." На 22.II. 1937 г. Евгения Марс завежда дело за клевета и обида против Карима, която е осъдена по-късно на 1 месец затвор и 250 лв. глоба. По-късно Апелативният съд потвърждава присъдата, а през 1938 г. Карима е помилвана от цар Борис III. Докато за Карима всичко има добър край, Евгения Марс получава от притеснение тежък миокардит и на 26.IX.1945 г. умира в дома си. До последния си час тя приема с достойнство своите приятели и близки, величествена като царица, както я нарича Вазов. Днес едната от двете внучки на Марс - Евгения Елмазова, която прилича поразително на баба си, твърди, че толкова знаем, колкото помним за миналото на нашата култура. Усмихната и красива, седнала под портрета на Марс, младата Евгения желае баба й да остане в историята като писателка и общественичка, която през 30-те години на миналия век е на върха на своята популярност. След Екатерина Каравелова и Лидия Шишманова Марс е третата жена, възприемана като институция у нас, на която се устройва през 1939 г. достоен юбилей. Внучките на Вазовата муза - Евгения и Мария, са завършили Консерваторията. Днес Евгения е директор на частно училище в полите на Витоша, което носи поетичното име "Слънчено зайче". "Може винаги да ме видите в компанията на деца - ", казва тя. По-малката й сестра Мария е също преподавател по музика.Тя поддържа певческата традиция в семейството, като, подобно на майка си Лили, пее в хора на храма "Св. Александър Невски".


Бащата на Евгения и Мария е големият наш оперен бас от миналото Павел Елмазов. Синът на Евгения Марс и на първия дипломиран зъболекар у нас - д-р Михаил Елмазов - учи във Виена пеене при проф. Макс Клайн. По-късно е безплатен ученик на Емерих Вайл и на Дора Манберг. През 1924 г. той се връща в София и постъпва на работа в Народната опера. Дебютира в ролята на Мефистофел от операта "Фауст" през 1925 г. Негови съвременници пишат в спомените си за блестящите роли, които той прави в над 150 опери.

Елмазов създава неповторими образи, между които Варлаам в "Борис Годунов", Крал Хайнрих в "Лоенгрин", дядо Неделко в "Гергана", княз Ховански в "Хованщина", д-р Бартоло от "Севилският бръснар" и много други. Павел е човек с невероятно весел характер, затова неслучайно се ориентира към комични партии. Неговите колеги го помнят като отзивчив и прекрасен артист, който неуморно репетира с всеки нов изпълнител и му създава условия за добро представяне. След пенсионирането си артистът продължава да участва в представления на столични и провинциални театри.

Неговата съпруга Лили, която възроди преди 4 години дамския Литературен салон на Евгения Марс, е невероятно интересна жена. Тя е магистър фармацевт по образование и има билкова аптека на ул."Поп Богомил" 38. В нея се изготвят рецепти за определени диагнози от стари медицински източници. Г-жа Елмазова познава добре английската, руската и чешката фармакопея. Тя твърди, че не за всяка билка има болка.

Понякога обаче си струва да се опита. Така, както нейната свекърва успява да се спаси от мъката след смъртта на Вазов и на съпруга си, като издава със свои средства уникалния сборник "Полувековна България 1878-1922". На 432 страници голям формат са поместени 80 монографии, написани от специалисти в съответната област. В него автори са Михаил Арнаудов, Петко Стайнов, Стилиян Чилингиров, Венелин Ганев и др. Монографиите илюстрират състоянието на цялата духовна и материална култура на българския народ с цел да се покаже пред обществото и пред Европа нашия прогрес след Освобождението.



 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови