Търсене

Регистриране

Посещения

9.png2.png5.png2.png3.png2.png

В момента

5
на линия

Партньори

 

Доли медиа студио
Доставчик на ИТ услуги
Български дарителски форум
Уча.се - Бърз, лесен и интересен начин да учиш
Чуйте новите български хитове в София
Съюз на слепите в България
Иван Вазов
Къща музей - Сопот
Национален литературен музей

 

 
 

Колекция от звукзоаписи

Предаването НОЩЕН ХОРИЗОНТ на БНР представя стихове на Трифон Кунев

Слова към онези, които ще четат моите стихотворения

Дунавски вярър

Биография

Трифон Кунев е роден през 1880 година в село Ъглен, Луковитско. Той е по-малък брат на юриста и политик Атанас Бояджиев.

През 1908 г. завършва право в Софийския университет. Започва работа като журналист и редактор във вестника на Народнолибералната партия „Българска независимост“. По време на Балканската война служи в 3 македоно-одринска бригада ии 4 рота на 12-а Лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение.[1] В Междусъюзническата война оглавява Юнашкия легион.[2]

Между 1911 и 1915 г. е в редакционния екип на вестник „Воля“ като пръв помощник на тогавашния директор на вестника Симеон Радев. Кунев е арестуван след атентата в църквата „Света Неделя“.[3]

От 1931 г. е член на БЗНС. След 9 септември 1944 г. минава в опозиция. Между 1945 и 1950 г. е редактор на списание „Изкуство“, както и на официоза на БЗНС „Никола Петков“ вестник „Народно земеделско знаме“, където води рубриката „Ситни, дребни като камилчета“. В нея Трифон Кунев публикува редица фейлетони, в които защитава основните демократични свободи, в противовес на опитите за налагане на комунистически диктатура и тоталитарен режим в края на 40-те години в България. Политическата сатира достига своя връх в една стройна поредица от коментари върху обществените процеси по онова време, чиито творчески синтез е олицетворен във фейлетон със заглавие „Имало е по-тежки времена, но по-подли никога!“. Първите творби на Трифон Кунев са отпечатани през 1898 г. в просъществувалото за кратко (1897 - 1899) списание „Живот“. Сътрудничи на списанията „Мисъл“, „Наш живот“, „Демократически преглед“ и „Българан“. Между 1944 и март 1945 г. заема поста председател на Съюза на българските писатели.[4]

Творчеството на Кунев преминава през сложна и динамична еволюция. В ученическите си години, Трифон Кунев публикува в Сливен своите първи авторски стихотворения, които са толкова издържани в народната фолклорна традиция, че критиката дори оспорва авторството му върху тях. Следва нов етап в естетическата му и творческа реализация, дотолкова че в годините преди Първата световна война името му се среща сред безспорните лидери в областта на българския символизъм наред с Николай Лилев, Емануил Попдимитров и Кирил Христов. Следващият етап се характеризира с подчеретан интерес към образите и моралните характеристики на обикновените хора както от селячеството, така и от средите на дребните чиновници. В разказите на Кунев от този период за първи път усмивката, иронията и хуманността заменят студенината и песимизма характерни за символистическия натюрел. В събирателен образ от този период се превръща Дедо Вуче от село Големо Буче, чрез който Кунев прави опит да изрази разочарованието си от новата капиталистическа реалност, като го превръща в активен контрапункт на пасивното разочарование на Елин Пелиновия герой дядо Йоцо. Творческите метамарфози продължават да се развиват в нова посока след 9 септември 1944 година, когато Трифон Кунев загърбва чувството на патриархалната хармония от първия си творчески период, драматизма и безнадежността на символизма от втория период и донякъде циничното, но и оптимистично отношение към живота от третия си творчески период за да се превърне в символ на съпротивата срещу ограничаването на основни свободи на българските граждани. Именно силата на духа, решителността на изказа и придържането към изконни демократични принципи стават причината неговите произведения да бъдат инкриминирани до средата на 90-те години на ХХ век, а самият автор да лежи в затвора за пореден път в бурните години след 9 септември и поради разклатеното си здраве да бъде интерниран в последните години на живота си.

Със съдействието на вестник „Стършел“ през 1998 г. бе издаден малък и непълен сборник политически фейлетони със заглавие „Ситни, дребни като камилчета“.

Преди 60 години на 2 февруари умира бунтарят по душа Трифон Кунев. Животът му преминава между затворническите килии и Народното събрание, между лиричната поезия и сатирата, които пише. Като млад е бил на фронта, като възрастен – на Рила с дъновистите. Бил е едър, красив мъж, с невероятно чувство за хумор. В крайна сметка, Трифон Кунев е бил всичко от дъното до върха.

Ражда се на 20 февруари 1880 г.

Трифон Кунев

Портрет на Трифон Кунев, нарисуван от Дечко Узенов

в село Ъглен, Луковитско в семейството на Куньо Бояджиев. В семейството Трифон има още пет момчета и едно момиче. Бащата е заможен селянин и поради природната му интелигентност са го избирали три пъти за народен представител от Народнолибералната партия на Стефан Стамболов. Изучил е и петимата си синове, а професиите им са лекар, инженер, офицер, агроном, юрист. Единият от синовете, Атанас Бояджиев, е бил министър на просвещението през 1933- 1934 г.

Трифон Кунев 4 години учителства в родното село, а после заминава за София, където учи право. Още като студент през 1905 г. излиза първата му сбирка стихове със заглавие „Песни“.

Сътрудничи в прочутия навремето вестник „Българан“ и заедно със Симеон Радев е съредактор на в-к „Воля“, редактира или публикува в безброй други издания. По това време, от 1905 до 1926 г., разкрива разностранния капацитет на своя талант и създава още две стихосбирки, коренно отличаващи се от първата. Това са „Хризантеми“ (1907) и „Зарници“.

От 1908 става един от водещите редактори на партийните вестници „Българска независимост“ и „Воля“. От страниците на тези издания води остра словесна битка с политическите опоненти на своята партия – народняците на К. Стоилов и демократите на Ал. Малинов. Опасният публицист се подписва с името Ланчелото.  Малко по-късно, през 1910 г., издава част от тях в отделна книга – прочутото“Конско евангелие на народняците„, илюстрирано подобаващо от карикатуриста Александър Божинов.

Кунев участва в Балканските войни като командир

на 12-та Лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение.

След края на войните Трифон Кунев напуска стамболовистката партия и влиза в БЗНС (1919 г.), който току-що поема властта в разнебитената от военни катастрофи държава. Работи като редактор на земеделските издания „Земеделско знаме“, „Победа“, „Пладне“, „Кооперативна просвета“, а със Стамболийски са приятели.

След деветоюнския преврат през 1923 г. и последвалите политически изстъпления,Трифон Кунев се озовава в килиите на Пети полицейски участък заедно с голям брой леви интелектуалци и сдружени земеделци. Този арест може би му спасява живота, като се има предвид близостта му с убития премиер Ал. Стамболийски. Но оттук нататък става редовен посетител на полицейските участъци и затвори. По този повод Хр. Бръзицов казва през 1930 г.:

„Изглеждаше така, че или е лежал в затвора или ще лежи тепърва.

Такива широкополи и широкобрадести хора биват комити с пушки или с перо. Никой български писател не е лежал

Трифон Кунев на снимка

Д-р Никола Михов,
Трифон Кунев, Димитър Подвързачов и Николай Лилиев, София около 1920 г.

толкова пъти в затвора и никой не е минавал толкова често за комита по перо.“ (цитирана е публикация на Цвета Трифонова – б.р.)

Следващият му арест е на 16 април 1925 год., веднага след кървавия атентат в храма „Света Неделя“. За своя престой в килиите на Обществената безопасност писателят разказва в статията си „Посраменото насилие“.

От 1931 до 1934 г. Трифон Кунев е народен представител на БЗНС в ХХIII Народно събрание. Поради тази причина и превратът от 19 май 1934 г. не го отминава безследно. Донос става повод за обиск в семейната къща на ул.“Раковски“ 91, където е открит пистолет „Щаер“. Веднага след това Кунев отново е арестуван и отново попада в Дирекция на полицията.

След забраната на политическите партии през 1934 г. той става ктитор е на старинната ротонда „Св Георги“ и продължава журналистическата си дейност. Съвременниците му помнят

едрата фигура с широкопола шапка и библейска брада

из софийските улици и кафенета, където е желан събеседник поради своето остроумие, човеколюбие и щедрост, но най-вече заради политическата си всеотдайност.

Точно Трифон Кунев повежда каузата за спасяване на българските евреи по време на Втората световна война. Именно той отправя „Молба-подканване“ до председателя на Съюза на българските писатели Стилиян Чилингиров, с която призовава ръководството да вземе инициатива за защита на евреите.

На 9.IХ.1944 г. 64-годишният писател енергично се включва в политическата дейност като член на Постоянното Присъствие на БЗНС и редактор на новия вестник „Народно земеделско знаме“.  На 30.IХ.44 г.е избран за Председател на СБП, а през ноември с.г. и за директор на Народния театър. Нагърбва се едновременно с няколко важни и отговорни поста в това смутно и тревожно време, защото е най-популярната и крупна културна фигура сред земеделците.

По-късно негови приятели, а и всякакви наблюдатели се чудят как опитни политици като Гр. Чешмеджиев, Г. М. Димитров, Кр. Пастухов, К. Лулчев се наемат да сътрудничат на комунистическата партия в Отечествения фронт. Трифон Кунев е сред тях. Измисленото от Г. Димитров ОФ е коварна маневра за заблуда на световното обществено мнение, удобна фасада за завземане на властта, но то не е било възможно без съгласието на Г. М. Димитров, Никола Петков и другарите им от БЗНС, както признава самият Кимон Георгиев. По това време като председател на писателския съюз Кунев изключва неудобни за комунистическата власт писатели. Този жест е напълно несъвместим с биографията му, но е факт.

Още през май 1945 г. писателят напуска председателския пост и редакцията на „Литературния фронт“.

Трифон Кунев не се подчинява на ултиматумите на ОФ, не уволнява артисти по политически причини, напротив. Затова и директорството му продължава твърде кратко – само един сезон. Бъдещите асове на соцреалистическата драматургия Крум Кюлявков, Г. Караславов, Боян Дановски и невзрачният актьор Петър Димитров са инициатори за уволнението на Кунев от директорския пост през пролетта на 1945 г.

Друга необяснима постъпка на Трифон Кунев е статия му във в-к „Отечествен фронт“ със заглавие „Тежки дни на разплата“. Тя е публикувана в броя на 2 февруари 1945 г. и е в защита на издадените на предишния ден смъртни присъди от Народния съд. Статията му завършва с афористичното двустишие на една кръчмарска пословица: „Пили та пели, / плащали–плакали“.

Междувременно Трифон Кунев подхваща поредицата опозиционни фейлетони, които излизат под рубриката

„Ситни-дребни като камилчета“

в „Народно земеделско знаме“.

Без да бъдат пряко назовани, героите в поредицата се разпознават сами и силно засегнати, излизат на арената, готови за саморазправа с автора. Историята с Алеко и неговия герой, портретувана от класика на карикатурата Илия Бешков, се повтаря във всичките й аспекти – литературни, политико-социални, личностни и събитийни. Заради „камилчетата“ Кунев често е привикван от прокуратурата.

От страниците на своята колона писателят категорично изрича суровата истина за черните дни на терора: „Една варварска революционна ярост залива изстрадала България. Режимът на кръволока Александър Цанков започна да бледнее пред това, което става в името на „свободата и демокрацията.“

Комунистическите стратези на диктатурата хвърлят срещу Трифон Кунев „разгневения пролетариат“ и той на два пъти е пребиван от „народа“.

След 1944 г. Трифон Кунев на два пъти попада в затвора като политически арестант.

Ето какво си спомня

дъновистът Нестор Илиев за последните години от живота на Трифон Кунев:

„… Имаше тука международна комисия съюзническа, от англичани и американци, и се проведоха избори. Той обаче, Трифон Кунев, беше в затвора. Неговата околия – Луковитска, без той да произнесе нито една дума за предизборна кампания го представи за депутат. Той разбира се е в затвора – затворник. Луковитска околия го избра за народен представител и тогава го освободиха за известно време и той продължаваше да пише тези уводни статийки на в-к „Земеделско знаме“ – „Ситни, дребни като камилчета“. Впоследствие излезнаха тези статии, събрани в книжка, но разбира се после бяха конфискувани. И втори път беше изпратен в затвора – в Сливенския затвор, но тогава съюзническата комисия не беше в България, да се намесва и да защитава. Така че той прекара известно време, 2 или 3 години в затвора, не мога да си спомня. Но той беше вече над 70-годишна възраст. Много допринесе за неговото освобождение писателят Людмил Стоянов. И разбира се след като бе освободен, той беше без пенсия, без средства материални, тъй като имаше една малка мелничка в село Ъглен, но това са доходи слаби. Така го прибра сестра д-р Дафина Кьорчева при нея и тя се грижеше за него до края на живота му. Той посещаваше Рилските езера с д-р Дафина Кьорчева. И когато излезна от затвора, от Сливенския затвор, аз се сближих с него и го питам: „Какво ще кажете за комунистическата партия?“ „Някой – каза – ме питат, дали мразиш комунистите. Аз им отговарям: „Не ги мразя, аз ги жаля“. И той ми каза две негови опитности от пребиваването му в затвора в Сливен. Едната опитност е следната: „В килията бяхме седем души. Обаче аз и един помак от Родопите, който беше осъден там на три години затвор заради това, че се опитал да бяга вън от границите на България и само аз и той си правехме молитва при закуска и обед, и вечеря. На него му изпращаха шарлан и си топехме в чинийка с него в килията. Само аз и той, така си обяснявам аз, бяхме освободени, щото само аз и той правехме молитви в знак на благодарност и при тия условия в килията. Бяхме освободени от затвора.“ Това е едната опитност. Втората опитност е също от затвора. От време на време ме слагаха в карцер.“ Брат Трифон Кунев беше едър, могъща физическа конструкция. Разбира се килията много тясна, влага, вода, не може нито да седне, нито да се обърне – при едно такова физико – психическо състояние. Той извиква: „Господи!“ и само след няколко секунди се отваря вратата и грозно, сурово, грубо пазачът му казва: „Излез вън!“ Това ми разказа брат Трифон Кунев от неговото пребиваване в Сливенския затвор. Беше приел учението на Учителя и Словото Му.“


 


 

Моля, влезте с потребителското си име и парола, за да видите или добавите нови коментари!
(You have no rights to post comments)