Веселин Симеонов Ханчев (4 април 1919, Стара Загора — 4 ноември 1966, София) е български поет, публицист от 20 век.
Биографични бележки
Учи в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (1944–45), литературен уредник (1938–43) във в. „Литературен клас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург вНародната опера (1949–51) и в Сатиричния театър в София. Съветник по културните въпроси в посолството на България въвВаршава (1962–64) и Париж (1964–66).
За пръв път печата през 1934.Сътрудничи на вестниците „Час“, „Литературен клас“, след 1944 — на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (1936–39), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ — лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония. Ханчев е автор на пиеси — „Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда „Героична комедия“ от Е. Ростан (1961), творби от френски (Жак Превер) и руски поети. Негови стихотворения са преведени нанемски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.
Съчинения
- Испания на кръст, стихове, 1937
- Избрани стихове, 1948
- Знаме на дружбата, стихотворения за пионери, 1952
- Луиджи, поема, 1953
- Стихове в паласките, 1954 (1957, 1960)
- Смешен пантеон, 1957
- Лирика, 1960
- Машината на времето, 1960
- Роза на ветровете, стихотворения, 1960
- Чудната врата, стихове за деца, 1960
- Лирика, 1961
- Стихотворения, 1962
- Пъстро ято, стихове за юноши, 1963
- За да останеш, избрана лирика, 1965
- Свирепият славей, сатирични стихотворения, 1965
- Стихотворения, 1966 (II изд. на Библиотека за ученика)
- Стихотворения, 1966
- Малки пиеси за големи сърца, едноактен театър, 1967
- Избрани произведения, под ред. и с предговор на Ем. Петров, 1969
- Избрани творби, 1976 (1980, 1986)
- Жив съм, стихове, 1987
- ((bg)) Последно писмо - Веселин Ханчев
- ((bg)) Под Люляка - Веселин Ханчев