Търсене

Регистриране

Посещения

7.png9.png1.png2.png4.png6.png

В момента

1
на линия

Партньори

 

Доли медиа студио
Доставчик на ИТ услуги
Български дарителски форум
Уча.се - Бърз, лесен и интересен начин да учиш
Чуйте новите български хитове в София
Съюз на слепите в България
Иван Вазов
Къща музей - Сопот
Национален литературен музей

 

 
 

ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ

Никола Атанасов

web | Библиотека "Български писатели", т. V

Бяла Черква. Детинство и образование. - Учител и общественик. - Народната песен и чужди влияния. - Любовна песен, песимизъм. - Картини на труда, битов елемент. - Поеми. - Разкази. - Романи. - Драми.

Бяла Черква. Детинство и образование. - В с. Бяла Черква, Търновско, през 1869 год. се е родил Церковски от сравнително не бедни родители.

Това село още под турско робство разнесе името си като буден български център на просвета и национално съзнание. Запазило чисто българския си характер, населението е имало възможност да се погрижи за своето духовно развитие и да вземе свой дял от общата работа за народно свестяване. Селяните залягат да си имат своя черква, а също така и читалище, за което родолюбиви, просветени селяни са изписвали по-добрите тогавашни списания, вестници и книги. Пътуващи книжари и просветители тука са намирали "спомоществователи" и добра почва за просветна работа. Под влиянието на тая просвета не един белочерковченец захвърля мирен труд и се увлича от смелата борба за политическо освобождение на България. Само така може да се обясни създаването на революционно движение в селото, организирането на чета и подвизите на един от най-оригиналните революционери по това време - Бачо Киро.

Спомените от тая будна епоха са се предавали на поколенията след Освобождението и преданията за нейните герои и дейци са се тачили като гордост за селото и като завет.

В семейството на Церковски ехото на просветно-националната работа на селото е било живо и той от рано се пробужда за съзнанието да се приобщи към духовния живот. Изпратен в местното основно училище, той, едвам се научил да чете и пише, почнал да заглежда към скромната читалня, дето го блазнили нейните книги. Разказите и песните на майка му и на селските баби, които досега толкова много са пленявали неговото въображение, искал да допълни с писаното в книгите. От тая библиотека крадешком той измъквал съчиненията на Любен Каравелов, П. Р. Славейков, списанието "Читалище", както и сбирката "Поля и гори" от Ив. Вазов. Под впечатлението на селските песни и прочетените книги от библиотеката, малкият Церковски се пробужда за живота на художественото творчество. Страхливо той почнал да съчинява за себе си песни в народен дух; те и него не задоволявали, защото разбирал, че са само преправки на слушаното или прочетеното.

Все пак, първите си опити от това време запазил в особена тетрадка. Те били песни с героичен характер: за български юнаци, за Бачо Киро и др. В тая тетрадка влезли и записаните народни песни, както и съчинените от него техни подражания, които по-сетне били напечатани в Сборника за нар[одни] умотворения на Министерството на просветата, а някои и в Сборника от народни песни на Атанас Илиев [1889]. Към това време спадат и първите му песни за деца.

След като свършил двата прогимназиални класа в селото, Церковски останал да си поергенува и полудува на свобода. През 1888 година той пак се сетил за своето образование. От тая година почва неговото скитничество като ученик от град на град: Търново, Пловдив, Казанлък, Силистра. В тия градове той влиза между тогавашните младежи, надъхани с народнически идеи, под влиянието на които и попада. Народната песен бие своя ритъм в душата му, обаче редом с нея заживява и социалната поезия, надъхана с недоволство от политическите нрави и социалния ред на времето. Едно от стихотворенията му "Молепсаний", напечатано в сп. "Ден" [1891, кн. 11-12], спечелва на Церковски голяма популярност като поет на социалните неволи и на бунта.

Учител и общественик. - Недовършил Педагогическото училище в Силистра, Церковски приема предложението да стане народен учител в едно село в Силистренско. През 1892 г. той се връща в родното си село с планове за народно-просветна работа. Народническото настроение, обаче, не задуши у него жаждата му за младежки лудини. Тая си жажда той изпъва в първите малки лирически песни, които крие от идейниците, за да не го укорят, че им изменява. През 1893 г. се оженва, а през 1894 г. е учител в с. Мусина, дето създава един кръжец от млади идеалисти и се впряга с тях на обществено-просветна работа. Тоя кръжец си набавя печатница, издава вестник, нарежда и издава книжки за народа. Съчувственик на тоя кръжец е бил и П. Ю. Тодоров, с когото Церковски гласял селско списание, тъй като бъдещият автор на "Идилиите" е също увлечен от романтиката на народниците, а в лицето на Церковски е виждал не само певеца на народните неволи, но и един от истинските творци в духа на народния певец. В обществото на тая идейна дружинка Церковски не утрая дълго. Чисто интимните му художествени интереси не се съгласяват с политико-социалните тенденции на другарите му. Той почва да охлажда към тях и ги страни. Успехът на изпратените тук-там за печат стихове го насърчава да послуша гласа на своето призвание. В тая насока му влиял и П. Ю. Тодоров. Изкуството се бори с временните социални настроения. У поета се раждат нови образи за нови творения. Идейният живот позаглъхва. С такова самочувство през 1897 г. той става учител в с. Батак, Свищовско. Литературната работа му провървява. Довършва няколко поеми в народен стил и написва много лирични песни.

Когато на следната година се прибира в с. Бяла Черква, той е вече поузрял и като поет, и като гражданин. Отваря книжарница, която не провървя. Той е все така бездеен като обществен работник; а наоколо му кипи живот от спорове на обществено-идейна почва. Церковски е наблюдател, изучва живота и се вглъбява в неговите проблеми чрез четене на книги със социален характер. Но живото му обществено чувство скоро пак го връща към обществено-политическите борби. Хрумва му мисълта да създаде една група от хората само на селския поминък. Около тая идея той събира доста млади ентусиасти. Групата расте. Трябваше да се проагитира и другаде. Отзовават се мнозина. В с. Мусина става първото събрание на съчувствениците. Тук се реши да се свика през 1899 г. в Плевен Първият конгрес на селския съюз. От тая година Церковски е деен водач на новообразуваното селско движение, което го изпраща за депутат в Народното събрание. През 1919 год. става министър в коалиционното министерство; такъв го заварва и преврата на 9 юни 1923 година, когато бе арестуван, освободен и през 1926 год., след мъчително боледуване, се помина в София.

Поезия. Народна песен и чужди влияния. - Като хвърлим общ поглед върху поетическото дело на Церковски, прави ни впечатление неговото разнообразие както по темите на вдъхновението, така и по форма. Голяма част от тая поезия днес изглежда наивна, или чуждо ехо, или пък недозрял плод на неизбистрено вдъхновение. Но другата част още ни ръси със своята непосредна сочност и искреност, с постигната музикална форма и с оригиналните си художествени образи. Какво бихме очаквали повече от един самобитен поет, който имаше пред себе си една още не добре очистена пъртина в поезията, прокарана от Вазов. Той се учеше от Вазов, Славейков, или от преводите на руските поети Колцов, Шевченко, обаче не стана подражател, а намери своя форма и свой индивидуален поетичен мир. Най-здравият щит срещу подражателството му стана народната песен. Тя откърми в него истинския поет и го направи близък на народната душа, на народните художествени форми и поетични съзерцания. Той в обуването си с градската интелигенция и от четенето на чужди образци спечели само временни настроения, които избиха главно в социални мотиви. В тях личи подражанието. И сам Церковски в лични бележки признава, че поезията му на социални мотиви в духа на градската народническа интелигенция е писана като данък на времето и средата. За да насити стихията на своя художествен нагон, той не престава да живее с народната песен. Насърчение намира за тая своя любов към народните творения и от руските поети, които са използували руската народна песен за индивидуална творба. Под влиянието на тия поети Церковски се убеждава в правия път, който е взел за творчеството си. Обаче, пресилено е да се твърди, че хубавите му песни в народен стил и с народни мотиви са навеяни от чужди образци. Има песни, които напомнят Колцов, па дори Хайне, но Церковски си остава верен на нашата народна песен, която след Славейков той единствен дотогава най сполучливо използува за индивидуално творчество.

Лирика. Любовна песен. Песимизъм. - Поезията на Церковски предимно е лирична. Художественият му интерес е усреден в личното му битие, в субективните изживявания. В кръга на тия мотиви центърът е еротичната линия, която го владее и тогава, когато се посвещава на обществена работа и му се открива мира на идеите за социална служба. Толкова по-интересен е тоя факт, че лиричната, еротична поезия на Кирил Христов като да беше забранен плод за нашите поети. Тая поезия блазни Церковски от първата половина на 90 те години, тя му шепне малките песни, в които разказва копнежите на едно влюбено сърце. Любовта, жената и волният живот се редуват в лириката му и му подсказват ту простодушия излияния за любимата, ту буйни пожелания на бекярин [ерген], ту игриво-младежки задирки.

Любовната лирика на Церковски навремето бе отмината с безразличие или бе оценена в ограничен кръг. Тя беше някаква художествена ерес и в противоречие с общественото настроение. Обаче поетът намираше оправдание и смелост да диша миризмата на тия къси изповеди на сърцето в народната песен, която му даваше мотиви от такъв интимен характер и в непосредния живот на младите в село. В интимната любовна песен на Церковски има сърдечност без дълбочина, непосредна наивност без блясъка на внезапни откровения.

От малкия мир на своето сърце Церковски постепенно се прехвърля в сърцето на другите млади. Любовта пораства в луда страст за живот, за лудешки приключения, за волна игра с чувства и увлечения. От чисто субективните преживявания поетът преминава към един по-обективен художествен свят Той почва да се съзерцава в образа на селския бекярин или на делията [буен]. Песните от тоя характер сочат едно по-зряло творчество и една щастлива художествена находка. Средствата на тъй наречените бекярски и делийски песни са по-разнообразни, по-темпераментни и с замах, който не остана без влияние върху някои съвременни поети. Както по своето вътрешно напрежение, така и по волния си дух, тия песни, проникнати от духа на българската народна песен, откриват една свежа страница в поезията на 90-те години и приобщават нашия читател и общество с небутнати кътчета от човешката душа. И ако тия песни не предизвикаха протести, това се дължи само на народния им характер, на националната особеност, която се е отразила и в толкова народни песни от тоя род.

Лириката на Церковски с еротични мотиви отговаря на неговата художествена природа, за това и в по-зряла възраст той не й изменява.

Подал се на народническите влияния от 80-те и 90-те години, Церковски не се отвърна от социалните мотиви. И той написа няколко социални лирични песни, в които се чувствува навеяният патос и недоносената художествена мисъл. Плод на външни навеи, на случайни настроения, тия песни, макар на времето си да вълнуваха младежта и да й даваха материал за забави, беседи и вечеринки, в същност са само общи места без художествена стойност. Ако и да не може да се отрече тяхната възпитателна социална роля, те не допринасят нищо положително за художествената характеристика на Церковски и не чрез тях той би могъл да влезе в историята на нашата нова литература.

През 90-те години Церковски вече си беше спечелил свое място между нашите поети и това му даде възможност да се сближи с някои от тях и да потърси по-широки връзки с градската интелигенция. Новата среда не можеше да не удари своя печат върху поетическото творчество на Церковски. Поласкан от доверието, което му даде тая среда, той като да се почувствува задължен да се приспособи поне временно към нейното умонастроение и да покаже, че нейният поетически патос не е чужд и нему. Крайно индивидуалистичният дух на тая интелигенция и на поезията през първото десетилетие на 900-те години завладява и певеца на селската душа. Под неговото перо почват да се нижат песимистични песни за разочарование от живота, за умора, за суетата на любовното щастие. В тия песни бие отзвукът на чужд пулс, на настроение, което е временен данък на модно литературно течение. За самия поет това кръщаване в градския поетичен купел има тая положителна страна, че поетичният му стил стана по-изящен и му подсказа нови художествени форми и средства.

Полски песни. - Както в своите малки селски романси, така и в делийските бекярски поемки, Церковски засяга почти изключително поривите на сърцето. Но в поета е жив и социалният патос, който в по-зрели години се освобождава от декламаторския идеализъм и се прониква от реалната селска действителност. Той наблюдава всекидневния труд на селския работник, заживява с грижите, радостите и мъките на тоя работник и почва да вижда не само художествения пулс на дадения живот, а и неговата социално-етична смисъл. Нему се открива ритъмът на селския труд и тоя ритъм му подсказва нова поезия. Тя е лишена от риторичност, но затова пък е просмукана от жизнена правда и истина. Поетът романтик от вчера, в песните си за труда в село е реалист и по-сериозен, по-спокоен. Пред него е една богата със съдържание целина, която отдавна чака своя художник и вдъхновен певец. До Церковски поетите ни са намирали в село мотиви за декоративно-живописни картини, за поетически блянове, за любов, за битово безгрижни сцени, примамливи като тиха идилия. Церковски вижда селото в непосилен и непрекъснат труд, в борба за насъщния, в упорит двубой с природа и стихии. Героят на тия песни е селският работник, чиито неразделни съпътници са неговите опитомени четвороноги другари, понесли с него тежкия кръст на борбата за по-добър ден.

Трудът на село е разнообразен Орачът, копачът, жетварят, всички тия работници се обслужват от изкуството и умението на занаятчиите, които изработват съответните сечива и оръдия за селската работа. Грижите на земеделеца са свързани със земята и неговата работа минава на полето, на нивата, на двора; занаята си занаятчията е затворил в малката работилница. Поетът дава битова характеристика на всеки вид работа в село н в рамката на тоя бит се очертава героят на труда с неговите радости и страхове, с надеждите и горчилата му. В центъра на поемата за селския труд стои работника на земята, който от малък до гроб е прикрепен с любов към земята и тая любов той предава като завет на своите деца

Виж, че пролет пукна,
възкипя земята;
плугове, мотики
цепят веч полята…
Ставай и ти, сине,
на труд се залавяй,
че той е богатство, -
Помни не забравяй.

["Трудът е богатство"]

Тоя труд на земеделеца е разпределен според сезоните и човекът, който е подчинен на природните сили, в същото време става техен господар. Разораната земя поглъща хвърленото зърно; то зрее, расте; из широките ниви се наливат класове, които ще дадат плод - зърно:

Нека то нарасне,
Нека наедрее;
Ний ще го избием,
Когато узрее.
И щем на търговци
Да го продадеме;
Купи щем воловци,
Кола, рало, семе...
Вълнувай се, ниво,
Ти, надеждо злата:
Тебе съм поставил
Насрещу съдбата.

["На нивата" - в "Полски песни", V]2

Картини на труда; битов елемент. - Тия песни дишат поезията на радостта в труд и на волята да се творят блага, да се преборват пръчките за по-добри дни. Картината на жизнения път в село тук е ограничена в рамките само на труда; никакви други страсти, чувства или мисли не са примесени в тая поезия на труда. Домашните грижи и радости, като страници от живота на селяка, в тия песни само са загатнати, но не са превърнати в самостойни и самоцелни поетични мотиви. Човекът-селянин е даден само в моментите на своя професионален труд, в съдбата на срасналия с земята работник.

Друг работник в село, който попълня семейството на селския отруден народ, е дърводелецът, който строи къщи, изработва за другите подслон, а сам поминува по чужди порти, далеч, може би, от своя челяд, от родни хора. Другар по съдба е нему каменарят, който дела твърдия, студен камък, за да го прати обработен за щастието на други, а нему орисията подхвърля корав залък. По-честит е представен воденичарят, на когото, как да е, ще му остане малко брашънце, за да изхрани дребни дечица. Като чужденец в село е градинарят, който е поел широки друми и спрял в чужди край, за да изкара "бели пари" за изоставените дечица и жена. Татък в по-дълбока перспектива от тая картина на селския труд наднича образа на македонеца-бичкиджия и на керванджията, един вид вечен бекярин, свикнал да бие дълги пътища и да търси все нови краища. Мирният подслон на обикновения човек не му се ревне и душата му се излива ту в тъжни, ту в безгрижни песни. Поет на мечтателната неизвестност и на постоянното движение, той замръква или осъмва, дето няма -

- ни село,
Ни дюгенче.
Ни червено
Вино в менче;
Ни чорбица
За вечеря
Ни абица
За постеля.

["Керванджии"]

Но тая пъстра галерия на образи от селски работници би била една жизнерада идилия, ако природата не се развихряше със своите стихии, които внасят в спокойната хармония на труда страхотиите на разрушенията и опустошенията с градоносни облаци или с буйните езици на пожарищата.

Поетът, който с такова повишено и тържествено настроение ни поднася красотата на селския труд, не желае да завърши своята поетическа симфония с мрачни тонове. Той би изменил на действителността и на жизнената правда, ако към тая реалистична картина не прибавеше няколко линии на фантастика. Защото човекът на черния труд къта в душата си празнични настроения и нему се присънват образи на необикновени същества. Те му се рисуват като чужди на всекидневната мъка и законите на човешките отношения не стигат до тях. Те са символ на поезия, на освобождение от грижите и на красотата:

Вечер късно
Пред петлите
Те излизат
Из тревите
Хвърлят китки
Калинени,
Смичат ризи
Копринени,
В бистри струи
Снаги мият,
Бели ръце
Тихом трият.

["Самодиви" - в "Полски песни", ХVІІІ]

Всички тия песни на Церковски, които той е дал под общото заглавие "Полски песни" бихме могли да наречем не само песни на селския труд, а една лирико-епична поема, пропита от любов към селото, към труда и селския работник. Мотивите в песните от тоя кръг са разработени без големите претенции да се обрисува целият жизнен път на селяка и на разновидностите от труда му. След като са нахвърлени общите линии на даден труд, поетът не наднича по-дълбоко в етико-социалния смисъл на тоя труд, нито пък го поставя на една плоскост, от която да виждаме връзката му с целия бит на работника, с неговите преживявания като човек, като гражданин, баща, брат или любовник. Трудът и неговият герой са дадени повечето външно, описателно, с интерес главно към битовите подробности, без драматизация и вътрешно движение.

При все това, Церковски ни дава първия опит в нашата поезия да се възпее разнообразния поминък в село, да ни покаже колко много поезия и красота има в него, а заедно с това да ни приобщи с душата на селяка не само като битов тип, а като творец на своеобразен живот.

Борчески отзвуци. - Церковски беше влязъл в политическите борби още от 90-те години. Политическите страсти неведнъж се обаждат и в поезията му. Обаче, след 90-те години той става по-деен политик, а заедно с това поема и задължението да използува средствата на поезията за политическа агитация. Поетът, като губи свободата на своите поетични съзерцания и оня мир на труда, който по-преди му подсказваше жизнено-правдиви тонове, сега е прекаран през призмата на политическия агитатор. Трудът не е вече радост и красота, а проклятие, мъка и неволя. Селският работник не се зове към любов и труд, не му се дава поезията на земята и на човека сред природата, а му се проповядва борба против тирани и обществено-политически неправди:

Цар, чиновник, офицер
Мене гледа в ръцете,
Аз съм грозен, аз съм чер,
Но аз давам медовете.

Всички грабят и пият -
То у мене се не свършва.
Като врана се вият
Над що рухналата мърша.

["На сеитба" - в "Борчески отзвуци", VІІІ]

Писани по политически съображения и под временни настроения, тия песни са гъделичкали известни обществени инстинкти, но нито веднъж не са стигали до истинско поетическо избистряне и духовност.

Към борческите му песни бихме могли да причислим няколко поеми, написани в простонароден дух, със средствата на народния певец и с политико-агитаторска тенденция. Разбира се, че художествената задача на поета тук е много ограничена, затова и не е влагал особена грижа да намери най-добрите художествени средства.

Поеми. - Любовта на поета към народната песен не се свършва в това, да я записва, да я изучава наизуст, а и да проникне в тайната на нейния поетичен ритъм, на нейния жизнен опит и нейния дух. Заучените народни песни и поеми до толкова ги беше асимилирал и така се беше сродил с тях, че тяхната форма и художествени средства бяха станали и негови, индивидуални за всяко събитие из селския живот, в което намираше художествен интерес. Особено му се налагаше формата на народния епос за събития из сърдечния мир на селяка.

Образци от тоя род епическа поезия вече беше дал Иван Вазов. Обаче, Церковски не подражава на Вазов. Докато последният не може да се освободи от патриотическата си тенденция дори в тоя вид поеми; докато в неговите поеми централният момент на патоса е вън от волята на героите, у Церковски съдбата си героите сами я творят. Главният мотив в поемите на Церковски е катастрофалната любовна страст, която не се поддава на никакви етични категории. Тя следва своите закони и създава свой свят от преживявания, които избягват от обикновените наши мерила за добро и зло. Като същински езичник Церковски ни изобразява в тия поеми трагичния характер на всяко любовно увлечение, което всякога се явява като нарушител на хармонията, създадена от нашия разум. Вазов в заключението на всека своя поема като да смята свой дълг да извлече някаква поука. Церковски избягва всякаква дидактична тенденция и като да се наслаждава от процеса да създава жестоки положения и да засяга тежки психологични задачи. Най-сполучливата му и най-значителна по психологични положения и по дълбочина на мотива е поемата му "Богданова свада".3

Детски песни. - Многочелядният Церковски не е забравил да надникне и в детския мир. Богатият му житейски опит от село и наблюденията му върху селското дете го увличат да напише и няколко песни за малкия читател. Макар че в тоя мир той спира само за кратко време, напечатаните детски песни дишат простота, наивност и искреност, - качества, с които те подкупват и будят художествения интерес у детето.

Разкази. - Церковски почна да пише разкази, след като беше укрепнал в поезията. В тая област той се явява по едно време, когато в литературата ни владееха поетите, а повествуването едва ли не се смяташе за по-нисшо творчество. Това беше през първите десетилетия на 900-те години, когато Елин Пелин и Георги Стаматов с мъка подържаха честта на разказа; когато д-р Кръстев, единствен повелител на литературния вкус, едва ли удостояваше с внимание новите белетристи. Ако П. Ю. Тодоров спечели симпатиите на интелигентния читател и поддръжката на авторитетния критик, това се дължи отчасти на предимството на поетичния дух в идилиите му.

Церковски като да искаше да си помери силите и в обикнатия през тия години малък, поетичен разказ. Той му допадаше, защото отговаряше на неговия лиричен темперамент. Преди години П. Ю. Тодоров беше спрял художествения си интерес върху народните умотворения и изобщо върху народната поезия до известна степен под влиянието на Церковски, с когото поддържаха близка дружба. Сега той му връщаше за тая литературна услуга, като сочеше новия начин, по който може да се използува народният поетичен мир и как да се обработи един материал из живота на българския селянин. Тоя мир бе отдавна свой на Церковски. Сега, обаче, откри и новите средства, както и по-оригиналния дух, с който да изнесе поезията на селото.

Всичките разкази, които авторът е преценил, че може да поднесе на читателя в един сборник, са 17. Те са поместени в по-голямата си част в редактираното от Церковски списание "Селска пробуда".

По сюжет тия разкази се родеят донякъде с поемите на Церковски. Те се движат по линията на отношенията между двата пола, без да засягат семейството. Мотивите на тия разкази са любовните копнения на младите, техните първи любовни лудувания, или хубавия спомен за младостта, която е била впрегната в семейния хомот без упоенията на любовта. Героите на Церковски са още непрекипели млади същества, които носят в себе си поезията на един несбъднат свет и поради това най-често влизат в конфликт със старите и с условностите на живота.

За Церковски любовта е първоосновата на красотата в живота. Тя възвисява и откъсва човека от грубите грижи и връзки със света Когато на пътя й се изпречат всекидневните нужди, тя получава трагичен патос и нейните носители, според темперамента си, страдат.

Постройката на разказите е съвсем проста и най-често се приближава до идилиите. Фабулата е затворена в един момент, в една случка, на която движението не е във външното анекдотично построение, а в разнообразните нюанси на чувствата, които изживяват героите, или пък в онзи повишен лиричен тон, с който разказва самия автор. В това отношение Церковски несъмнено ще да се е повлиял от идилиите на П. Ю. Тодоров. Но само дотук се свършва приликата между двамата разказвачи. Защото Церковски пише непреднамерено, като поет под настроението на чувствата. Идейната символика му е чужда и ако понякога в отделни разкази внася социален елемент, той е вторичен и без съществено значение за развоя на фабулата.

Стилът на Церковски в разказите му е естествен, чист и безизкуствен. Дори ни се струва наивен в своята простота и непринуденост. И тука се чувствува учителят на Церковски - народният творец, поради което у него не срещаме чуждици или съчинени построения на фразата.

Особено и изключително място държи между разказите му "Орисани", както по майсторски водения разказ, така и по значителността на етико-психологичната проблема. Дишат поезия разказите: "На речния брод", "Мливари" и "Минкина сватба". А "Гърбушката" е малка драматична идилия, написана в елегичен тон.

Романи. - Церковски няколко пъти се е изкушавал да пише романи, обаче, нито един не е довършил, за да бъде издаден. Едвам няколко месеца преди смъртта си, той е можал да изясни за себе си една от големите проблеми, която е свързана със станалите големи социално-политически събития у нас след великата война. Това е проблемата за отношението между градския интелигент с по високо културно самочувствие и средния, еснафски интелигент, който още изживява старите форми на семейните традиции. Романът носи название "В гънките на сърцето". Това название говори за главния център, около който се развиват събитията в романа - интимният, сърдечен живот на хората. Макар че главните му герои да са съпруг и съпруга, те като да почват своя личен път едвам няколко години след свързването им със семейните връзки.

Сюжетът на романа е почерпен из семейния живот на един столичен дребен чиновник. Наглед в къщата на тоя чиновник всичко е нормално. А всъщност и двамата съпрузи си имат свое скрито кътче, което не се поддава на семейните рамки. Съпругата има със своя съпруг само външни отношения, а цялото й сърце копнее за друг свят, който намира в лицето на един художник. Тя не дава повод за недоверие, обаче, съпругът инстинктивно долавя нейната промяна и студенина. Напразно се мъчи той да я спечели, като се приспособява към нейния вкус. Една жестока съдба тежи върху него, произлязъл от село и събран с жена, която е откърмена в духа на градската култура. Колкото по-силно я влече сърцето вън от къщи, толкова по-големи усилия прави да се покаже добра съпруга. Всичко е напразно, защото у съпруга е събудено най-болното подозрение - за измяната на жена му. Неговата мъка е неизлечима, защото в съзнанието си той не намира изход от разстоянието, което го дели от жена му. Той става все по-жалък, дори смешен със старанието си да се покаже истински огражданен. Жертвите му не пълнят сърцето на гражданката. Романът свършва почти без разрешение на поставената задача.

Церковски в това произведение е излязъл от рамките на своите възможности. Лиричният, сантиментален стил не подхожда за едно модерно епично произведение, каквото е романът. Действието е заместено с излишни диалози и лирични отклонения. Второстепенните лица ни откъсват от главните и пречат на вглъбяването и мотивирането на отделните моменти. По всичко се вижда, че Церковски е искал да се освободи от лични преживявания, без да проясни художествено чисто личното.

Драми. - Почти към края на своята литературна кариера Церковски поиска да премери силите си в драмата. Той не беше писател на модните увлечения и беше ревнив в свободата на своето творчество. Все пак той не искаше да остане назад от ония завоевания, които правеше нашият писател. Театърът ни беше спечелил вече някои от първите наши литературни сили, като П. Ю. Тодоров, П. К. Яворов, Кирил Христов, Антон Страшимиров. Всеки от тях беше допринесъл, кой повече, кой по-малко, за закрепването на българската драма. Вниманието на критика и публика към тия драми накара и Церковски да си открие път към театъра.

И понеже знаеше къде е неговата възможност като писател, той намисли да създаде селска драма, т. е. такава драма, която да възсъздаде селския живот и селския човек. Не е той първият в нашата литература, който взема сюжети за драма от селския живот. И Вазов, и Антон Страшимиров, па и П. Ю. Тодоров са ни дали всеки по своему драми със сюжет от селото. И при все това, може да се каже, че същинска драма на нашето село още нямахме. Церковски се надаваше, че със своя богат жизнен опит от селото и запазеното си самочувствие на човек от селската маса ще му бъде лесно да овладее драмата със селски сюжет не само по своите външни подробности като етнографичен материал, а и като психологична категория. Той забравяше, че не стига да владееш богат материал из живота. За да пресъздаде от суровата действителност драматични положения, нему не достигаха динамичните средства на драматурга, способността да организува един свят от хора, които носят една съдба и се сблъскват в своя жизнен път по една неизбежна фаталност. От друга страна, Церковски е предимно лиричен поет, който няма в достатъчна мярка въображение да се приобщи към други личности, да се прелее в тях. Затова неговите драматически произведения си остават неосъществени намерения. Действието в драмите си е заменил с лирични излияния, или с чисто описателни подробности, или пък с разказвателни епизоди, които не допринасят за драматичното развитие или напрежение.

Сам авторът ще да е съзнавал своите възможности, затова и е нарекъл произведенията си пиеси. Те са две: "Луди-млади" [1908] и "Под старото небе" [1918].

Първата пиеса е разделена на пет картини. Сюжетът й е следният: Двете дъщери на Генко се любят с двама свои изгорници. Те още не смеят да издадат пред другите своите чувства - още по-малко пред родителите си, защото Генко е скаран с родителите на един от момците. Но младите нехаят към волята на старите и когато виждат, че на свързването им пречат стари вражди, те сами се събират и така се налагат на родителите си.

В тая пиеса е даден новият посев от поколението в село, което е скъсало с чувствата на старото време. В "Под старото небе" е изобразена пак борбата между старото и ново поколение в село. Тук Церковски си е поставил по-тежка задача - сблъскването на два различни мирогледа - колективистичният на Дядо Станко и индивидуалистичният на Горан. Паралелно с борбата между тия два свята се развива и сантименталната драма на Горан и дъщерята на Дядо Станко - Севдана. Дядо Станко пази общинския имот, когато Горан е нехаен към чуждото. Макар да знае чувствата на Дядо Станко, той пак се люби с дъщеря му Севдана. Дядо Станко му се заканва да го убие. Помощник му е Кънчо, съперник на Горан. В бой за мера, Дядо Станко е тежко ранен и едва го спасил от смърт юначният Горан, който също е бил ранен. Старият се научава за делото на Горан, обаче, изведнъж не може да се превърне и проклева дъщеря си. Севдана отива да се дави, а Станко хвърля куршум върху Горан, когото не улучва. Севдана умира в ръцете му.

Идеята на тая драма не ще да е била ясна и за самия автор; многото претрупани сцени и случки още повече я забъркват. Лицата в пиесата не са изобразени със сигурност, а някои са доста изкуствени, както това личи от съчинените им диалози. Като поетично произведение "Луди-млади" има предимство пред втората пиеса, както с по-естествената си постройка, така и с поетичното настроение, което тя създава.

Селска пробуда. - Това списание Церковски е започнал през 1903 година, печатано най-напред в София [год. І, ІІ], а по-сетне в Габрово [год. ІІІ]. То беше предназначено за селския читател и съдържанието му бе нагодено според подготовката и нуждите на тоя читател. Подзаглавието му беше: "Общедостъпно списание за поука и просвета"; обаче освен литература и популярно-научни статии в него срещаме и статии на политико-социални теми.

Главният редактор и почти единствен сътрудник на списанието беше Церковски. Тук той печати никои от хубавите си разкази, поеми и лирични песни. Но поддръжката на читателите и абонатите не ще да е била голяма, защото списанието не можа да издържи повече от една годишнина живот


 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови