Търсене

Регистриране

Посещения

7.png9.png2.png2.png0.png6.png

В момента

3
на линия

Партньори

 

Доли медиа студио
Доставчик на ИТ услуги
Български дарителски форум
Уча.се - Бърз, лесен и интересен начин да учиш
Чуйте новите български хитове в София
Съюз на слепите в България
Иван Вазов
Къща музей - Сопот
Национален литературен музей

 

 
 

Димитър Димитров Подвързачов е български поет символист, преводач, сатирик, драматург, журналист, редактор, издател и флейтонист. Роден е през 1881 г. в Стара Загора в семейството на пощенски чиновник, но остава без баща още преди раждането си. Учи първоначално в родния си град, а после в Хасковската гимназия, която обаче не завършва поради липса на средства.


Постъпва като чиновник е в Окръжната училищна инспекция в Стара Загора (до 1903 г.) и в Шумен (1903-1907), става секретар на Трета мъжка гимназия в София (1907-1911). Редактира през 1909-1910 г. хумористичното списание "Оса", през 1911-1912 г. заедно с Ал. Божинов редактират литературно-художественото хумористично списание "Смях", а през 1914 г. редактира списание "Звено", в което сътрудничат редица български символисти. За списанието сътрудничат редица писатели-модернисти и реалисти: Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Христо Ясенов,Людмил Стоянов, Николай Райнов, Йордан Йовков, Константин Константинов, Георги Райчев, Никола Янев; журналисти: братята Д. и Ст. Стойчеви, Коста Кнауер и др.


Участник е в Балканската война (1912-1913), а през Първата световна война (1915-1918) е един от литературните редактори на сп. "Отечество" и на в. "Военни известия." След войната става литературен редактор в книгоиздателството на Ал. Паскалев (1918-1920) и драматург на Народния театър в София (октомври-декември 1920). В периода 1919 - 1934 г. е журналист и коректор във вестниците: "Зора", "Епоха", "Час", "Знаме", "Демократически сговор", "Македония" и др. През 1934-1936 г., заедно с Елин Пелин и Йордан Сливополски, е редактор на детското вестниче "Пътека". През 1936-1937 г. е литературен редактор на в. "Днес".


Димитър Подвързачов за първи път печата свои стихове през 1898 г. в сп. "Смях и сълзи". Активен сътрудник е на почти всички български хумористични издания и на списанията: "Мисъл", "Българска сбирка", "Нов път", "Съвременник", "Листопад" и др.


През 1932 г. под псевдонима "Хамлет принц Датски" издава книгата "Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони". Написва редица произведения за деца, сред които: "Приключенията на Крачун и Малчо в София" (кн. 1-2, 1933-1934), поемата "Война в джунглите" (1934).


Съставя и редактира заедно с Димчо Дебелянов "Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. С портретите на авторите" (1910). А заедно с Д. Бабев е редактор на сборника "Театър и вечеринки" (1910).


Прави редица преводи, предимно на руските класици, между които в стихове: „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов и „Маскарад“ на Михаил Лермонтов. Автор на „Хумористични, драски, фейлетони и парадокси“ (1933) и на книгите за деца „Крачун и Малчо“ (1932-1933) и „Война в джунглата“ (1934).


Използва през годините различни псевдоними: Забравен талант, Хамлет принц Датски, Некий Нагел, Гений №3, Деметриус П., Стар воин, Нестроевая сволоч, Extravag, Станьо Познавача, А.А., Д.Г., Н.Н. и др.

 

 

Творчество

  • Последните стихове на Димитър Подвързачов — сонетен триптих за Кирил Христов, „Литературен форум“, бр. 20, 2002
  • Стихотворения на Димитър Подвързачов, сп. "Палитра", бр. 5, март 2004
  • „Димитър Подвързачов: Мисли, парадокси и афоризми“

Критика

  • „Цитатите в поезията на Димитър Подвързачов“, Мая Горчева, litclub.com
  • „Димитър Подвързачов: Другата българска литература на ХХ век“, Вихрен Чернокожев, liternet.bg
  • „Литературен свят: Димитър Подвързачов“

 


 

 

Димитър Димитров Подвързачов (6.X.1881 – 13. XI.1937) е роден в Стара Загора в семейството на пощенски чиновник. Остава без баща още преди раждането си; има тежко и безрадостно детство. До 1895 г. учи в Стара Загора, а през 1896-1897 г. – в Хасковската гимназия, която не завършва поради липса на средства.
Чиновник е в Окръжната училищна инспекция в Стара Загора (до 1903 г.) и в Шумен (1903-1907). Секретар на Трета мъжка гимназия в София (1907-1911).
През 1909-1910 г. редактира хумористичното списание “Оса”. През 1911-1912 г. заедно с Ал. Божинов редактират литературно-художественото хумористично списание “Смях”.
През 1914 г. редактира списание “Звено”, в което сътрудничат представители на българския символизъм. Привлича за сътрудници всички талантливи писатели-модернисти и реалисти: Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Христо Ясенов, Людмил Стоянов, Николай Райнов, Йордан Йовков, Константин Константинов, Георги Райчев, Никола Янев; журналисти: братята Д. и Ст. Стойчеви, Коста Кнауер и др.
Участва в Балканската война (1912-1913). През Първата световна война (1915-1918) е един от литературните редактори на сп. “Отечество” и на в. “Военни известия”.
Литературен редактор е в книгоиздателството на Ал. Паскалев (1918-1920). Драматург на Народния театър в София (октомври-декември 1920).
От 1919 г. до 1934 г. е журналист и коректор във вестниците: “Зора”, “Епоха”, “Час”, “Знаме”, “Демократически сговор”, “Македония” и др.
През 1934-1936 г., заедно с Елин Пелин и Йордан Сливополски, е редактор на детското вестниче “Пътека”.
През 1936-1937 г. е литературен редактор на в. “Днес”.
За първи път Димитър Подвързачов печата стихове през 1898 г. в сп. “Смях и сълзи”. Активно сътрудничи на почти всички български хумористични издания и на списанията: “Мисъл”, “Българска сбирка”, “Нов път”, “Съвременник”, “Листопад” и др. Значителна фигура в българската култура, той е майстор на фейлетона, баснята, афоризма, хумористично-сатиричното стихотворение, художествения превод. Оставя в българската култура съвършени преводи от световната класика.
През 1932 г. издава книгата “Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони” (с псевд. Хамлет принц Датски).
Автор е на произведения за деца, сред които: “Приключенията на Крачун и Малчо в София” (кн. 1-2, 1933-1934), поемата “Война в джунглите” (1934).
Съставител и редактор е, заедно с Димчо Дебелянов, на “Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. С портретите на авторите” (1910). А заедно с Д. Бабев редактират сборника “Театър и вечеринки” (1910).
Подписва се с различни псевдоними: Забравен талант, Хамлет принц Датски, Некий Нагел, Гений №3, Деметриус П., Стар воин, Нестроевая сволоч, Extravag, Станьо Познавача, А.А., Д.Г., Н.Н. и др.
Умира в София.

Из: Константинова, Елка. Димитър Подвързачов. // Речник на българската литература. В три тома. Т. III. София: БАН - Институт за литература, 1982, с. 96-99.


Добавете коментар


Защитен код
Обнови