Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) е български писател, поет, сатирик и дисидент.
Паметник на писателя в София, срещу хотел „Плиска“
Биография
Радой Ралин е българският поет, сатирик и дисидент, вдъхновил поколения българи за ценностите на свободата. По време на тоталитарната система в България, поетът Борис Христов казва за него: „Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора.“ Радой Ралин е роден в град Сливен на 23 април 1922 г. Правнук е на Таньо войвода, който е сподвижник на Васил Левскии приятел на Стефан Караджа. Баща му е книжар и печатар, собственик на книжарница „Модерно изкуство“. Майка му Кина Стоянова е изключително набожна жена. Радой завършва гимназия в родния си град през 1941 г.,след което записва право в Софийския университет. По това време полицията го следи под кодовото име „Философът“ и регистрира изключването му от училище за четене на леви стихотворения. По-късно, комунистическата Държавна сигурност ще го преследва под псевдонимите „Злобния“ и „Козела“.
През юли-септември 1941 заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 г. е арестуван. През 1944 г. за три месеца завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на комунистическото ръководство той заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война (1944-45).
Редактор (1945-46) в списание „Славяни“. Бригадир в Югославия (1947). През 50-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с Милчо Левиев създава (1965) формацията „Джаз Фокус“.
Един от създателите на Стършеловия сатиричен театър (1953) – първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовскатасатира. През 1946-49 г. е редактор във в. „Литературен фронт“, през 1952-61 – във в. „Стършел“, 1961-63 – във в. „Литературни новини“, 1961-63 – в Студията за игрални филми, 1964-66 – в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Редактор в изд. „Български писател“ (1967–68), в Българска кинематография (1976–87), във в. „Литературен фронт“ (1987–90).
От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко в. „Щастливец“.
Радой Ралин почива на 21 юли 2004 г. На негово име е наречен площадът пред бившето кино „Изток“ срещу хотел „Плиска“ в София. На 24 май 2012 г. там е поставена и скулптора на Радой Ралин, дело на приятеля и твореца Георги Чапкънов. Фигурата е с разперени ръце и открити длани, с което изразява „щедрост на откровенията“ и сякаш казва „Спрете се...“ на отсрещния „Голиат“ (луксозната бизнес сграда отвъд булеварда). На другата сутрин, след откриването на паметника, при букетите се появява лист с надпис: „Радой Ралин – будната съвест на народа, при комунистическото Мракобесие“. Често минаващите покрай скулптурата младежи си правят „Здрасти“, като допират ръце, защото тя е в естествен ръст, стъпила без всякакви постаменти направо на плочника .На Радой Ралин е именуван връх на остров Ливингстън: 62°38′33″ ю. ш. 60°01′25″ з. д.
Творчество
За първи път печата стихотворение през 1931 г. в детския в. „Изгрев“ (Сливен), първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939-40 г. във в. „Бургаски фар“.
Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Те бранят народното чувство за справедливост, предусещат взривоопасните зони в социалното пространство. Неговите епиграми активизират и обновяват чисто фолклорни формотворчески традиции. Характерна за епиграмното му изкуство е книгата „Люти Чушки“, изгорена през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език. Сатиричното творчество на Радой Ралин преосмисля и актуализира традициите на притчата, пословицата, поговорката, баснята, народната приказка. От фейлетонно-злободневното, анекдотичното (в ранния си хумор) сатирикът стига до философски вглъбената сатира, до сатиричния роман-есе („Кадровикът Теофраст“).
Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми – апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото ѝ богатство с уникалните си думи-хибриди. Ралин работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство.
Превеждан е на 27 езика (включително и китайски).
Книги
Стихове и поезия
- „Личен контакт“. Варна, 1965, 69 с.
- „Есенни къпини“. С черно-бели илюстрации от Невена Коканова. София, 1972, 49 с.
- „Обстоятелства – предишни и по-предишни стихове (1940-1968)“. София, 1973, 254 с.
- „Войнишка тетрадка. Стихотворения“. София, 1984, 91 с.
- „Последен понеделник. Стихотворения“. София, 1988, 112 с.
- „Ехото на усмивката“. София: Иван Вазов, 1997
- „Правото да се разочароваш“. Велико Търново: Слово, 2003, 160 с. (поредица Нова българска библиотека)
- „Недочакани възкресения“. Лирика. София: Народна култура, 2004, 168 с.
- „Сатира“. София: Народна култура
- „Кадровикът Теофраст“. София: Петриков
- „Личен контакт“. София: Издателска къща „Сиела“, 2004, 80 с.
- „Люти чушки – българският протест“. Издател Стефанка Банкова
Проза
- „Строго поверително“. Рисунки Марко Бехар. София: ЦС на профсъюзите, 1956, 135 с.
- „Второ раждане“. Илюстрации Борис Димовски, София, 1959, 63 с.
- „Моля, заповядайте!“. С илюстрации от Борис Димовски. София: Български писател, 1966, 146 с.
- „Люти чушки“. Илюстрации Борис Димовски, София, 1968.
- „Хляб и портокали“. София, 1975, 114 с.
- „Характери хорски“. С черно-бели илюстрации от Борис Димовски. София, 1980, 63 с.
- „Ще дойде детето“. София, 1985, 135 с.
- „Дяволска територия“. София, 1986, 62 с.
- „Саморасляци“. С черно-бели илюстрации от Борис Димовски. София, 1989, 124 с.
- „Утешенията на Васил Чертовенски“. Роман в анекдоти. София: Факел
- „Не от боята, а от маята“. София: Книгоиздателска къща „Труд“ (Колекция хумор)
- „Наивни новели“. Книгоиздателска къща "Труд"
- „Ако изкукуригам, кого ще събудя? Саморасляци 1988-1998“. София: Издателство "Балкани" (Кн. с автограф), 1999
- „Апострофи“. София: Огледало (поредица Непоправими автори)
- „Вървя си по пътя. Интервюта“. София: Издателство "Балкани", 2012, 320 с.
Избрано
- „Избрани творби в два тома“. София, 1984, т.1 - 651 с., т.2 - 499 с.
- „Матерните. Избрано. Лирика, сатира, афоризми, басни“. София: Петриков, 1993, 266 с. (ISBN 954-441-017-1)
Преводи
- „Пектусан“ (1950) от Те Ги Чен,
- „Съмнителната истина“ (1972) от Аларкон,
- „Сганарел“ (1974) от Молиер;
- стихове от А. С. Пушкин, Й. В. Гьоте, Бертолт Брехт.
- „Смей се, палачо! Жанрова антология на световната сатирична поезия“. Съставител Радой Ралин. София: Фльорир. (ISBN 954-8226-17-0)
Преводи на Радой Ралин на други езици
- Стихове, епиграми и др. произведения на Радой Ралин са преведени на 37 езика.
Пиеси
Сатирични спектакли
- „Дяволското огледало“ (съвместно с Борис Априлов, 1957),
- „Импровизация“ (съвместно с Валери Петров, 1962), преведена същата година на словашки език,
- „Няма виновни“ (1956),
- „Конферанс“, пиеса (1973), сатиричната „опера за певци без глас“
- „Златното руно“ (1980),
Филмография
Кинокомедии
- „Невероятна история“ (1962),
Киносатири
- „Лакпром“ (1965),
- „Борба за икономии“ (1965),
- „Вездесъщия“ (1965),
- „Инцидент“ (1966),
- „Новогодишен подарък“ (1966).
Сценарии за документални филми
- „Никола Вапцаров“ (1953),
- „Атанас Далчев“ (1967),
- „Редник Пеньо Пенев“ (1970),
- „Корените на дърветата“ (1970),
- „Червените календари“ (1971),
- „Устойчивост“ (1972),
- „Кървавата картотека“ (1973),
- „Само смъртта ще ме спре“ (1973).
Сценарии за игрални филми
- „Лаура“ (1957),
- „Ще дойде детето“ (1966),
- „Аз съм Левски“ (1974);
Сценарии за мултфилми
- „Човек и шише“ (1966),
- „Голям епос“ (1973).
Псевдоними
- Раликор
- Младен Волен
- Рали Г. Далилин
- Рали К., Раликор
- Димитър Ралин
- Ралко
- Радойа
За него
- „Насаме с Гъливер“, Божидар Кунчев.
- „Непознатият Радой“. (съставители Йордан Попов, Атанас Цонков) „Сиела“, 2012, 167 с. (ISBN 9789542811077)
- „РАДОЙ – смутителят на реда и тоягата на властта“, Таня Стоянова и Стефан Стоянов, „Изток-Запад“, 2013, 720 с. (ISBN 978-619-152-194-4)
Награди
- През 2003 г. е удостоен с Национална литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата.