Блага Николова Димитрова е българска писателка, поетеса, литературен критик, политик и втори вицепрезидент на Република България, между 22 януари 1992 и 6 юли 1993 г.
Съдържание
Ранен живот
Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина, област Враца, в семейство на майка учителка и баща юрист[1]. Израства във Велико Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. –славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.
На 2 май 2003 г. след сериозно онкологично заболяване и тежък инсулт издъхва една от най-големите български поетеси.
Творчество
Блага Димитрова започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София). Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като осем години работи като редактор в списание „Септември“ (1950-1958). Романът „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг — 39-те“. Между 1987 и 1989 г. ѝ е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.
За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ — първа степен. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 г., а през 2003 г. е издаден 1 том от нейните съчинения, като предстоят да излязат и останалите 22 тома.
Политическа кариера
През 1988 г. Блага Димитрова е сред основателите на неправителствените организации Комитет за екологична защита на Русе и Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. По-късно участва в ръководството на Федерация на клубовете за демокрация в Съюза на демократичните сили (СДС).
През 1991 г. става народен представител в 36-то обикновено Народно събрание от партията на СДС.
Президентски и вицепрезидентски избори, 1992 г.
През 1992 г. е избрана за вицепрезидент, но същата година напуска поста, поради несъгласия с президента Желю Желев.
Семейство
Блага Димитрова е омъжена за Йордан Василев. През 1967 г. тя осиновява Ханна Хоанг Димитрова от Хайфон, Виетнам.
Библиография
- „До утре“ (1959, стихове) /стихотворението „До утре“/
- „Светът в шепа“ (1962, стихове)
- "Жена"
- „Обратно време“ (1965, стихове)
- „Пътуване към себе си“ (1965, роман)
- „Осъдени на любов“ (1967, стихове)
- „Отклонение“ (1967, роман)
- „Мигове“ (1968, стихове)
- „Лавина“ (1971, роман)
- „Как“ (1974, стихове)
- „Младостта на Багряна и нейните спътници“ (1975; в съавторство с Йордан Василев)
- „Дни черни и бели. Елисавета Багряна — наблюдения и разговори“ (1975, в съавторство с Йордан Василев)
- „Гонг“ (1976, стихове)
- „Пространства“ (1980, стихове)
- „Лице“ (1981, роман)
- „Между“ (1990, стихове)
- „Нощен дневник“ (1992, стихове)
- „Отсам и отвъд. Силуети на приятели“ (1992)
- „Знаци по снега“ (1992)
- „Белези“ (1937-1997, стихове)
- „Нощна лампа сред бял ден“, 1999;
- „Времена“, 2000;
-
„Събрани творби“
- „Том 1. Ранни стихове“, 2003;
- „Том 2. Лирика и поеми“, 2003;
- „Том 3. Пътуване към себе си“, 2003;
- „Том 4. Отклонение“, 2004;
- „Том 5. Страшния съд“, 2004;
- „Том 6. Лавина“, 2005;
- „Том 7. Осъдени на любов“, 2005;
- „Том 8. Стихове и поеми“, 2006;
- „Том 9. Младостта на Багряна“, 2008;
- „Том 10. Дни черни и бели“, 2008;
БЛАГА ДИМИТРОВА
Блага Димитрова е родена на 02.01.1922 г. в Бяла Слатина. Завършва класическа гимназия в София (1941) и славянска филология в Софийския университет (1945). В Литературния институт "М. Горки" в Москва защитава дисертация на тема "Маяковски и българската поезия" (1951). Дълги години работи като редактор в различни вестници, списания, издателства. Занимава се с преводаческа и обществена дейност, съставя антологии. Една от учредителките на Комитета за защита на Русе (8.03.1988) и на Клуба за гласност и демокрация (3.11.1988); участва в ръководството на Федерацията на клубовете за демокрация - СДС, на фондация "Отворено общество"; председател на Свободно поетично общество; народен представител в ХХХVI ОНС; вицепрезидент на Република България (1992-1993). Награда от Полския ПЕН-клуб за преводи на А. Мицкевич (1977), награда "Лундквист" за преводи на шведска поезия, Хердерова награда (1991). Публикува от 1938 г. в различни вестници и списания. Пише поезия, проза, пътеписи, поредица разножанрови книги за Виетнам, критико-биографични изследвания за Багряна (съвм. с Й. Василев). По-важни книги: До утре. Стихове. 1959; Светът в шепа. Стихотворения. 1962; Обратно време. Стихове. 1965; Пътуване към себе си. Роман. 1965 (1972, 1985); Осъдени на любов. Стихове. 1967; Отклонение. Роман 1967 (1973, 1976); Мигове. Поезия. 1968; Лавина. Роман. 1971 (1977); Как. Стихотворения. 1974; Младостта на Багряна и нейните спътници (в съавт. с Й. Василев). 1975; Дни черни и бели. Ел. Багряна - наблюдения и разговори (в съавт. с Й. Василев), 1975; Гонг. Избр. поезия. 1976; Пространства. Стихотворения. 1980; Лице. Роман. 1981 (1990); Лабиринт. Стихотворения. 1987; Между. Стихотворения. 1990; Нощен дневник. Стихотворения. 1992; Отсам и отвъд. Силуети на приятели. 1992; Знаци по снега. 1992. Превежда антични автори, писатели от Скандинавия, Полша, Русия. Нейни произведения са филмирани, драматизирани, превеждани на много езици. Умира на 02.05.2003 г.