Twitter

Блага Николова Димитрова е българска писателка, поетеса, литературен критик, политик и втори вицепрезидент на Република България, между 22 януари 1992 и 6 юли 1993 г.

Ранен живот

Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина, област Враца, в семейство на майка учителка и баща юрист[1]. Израства във Велико Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. –славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.

На 2 май 2003 г. след сериозно онкологично заболяване и тежък инсулт издъхва една от най-големите български поетеси.

Творчество

Блага Димитрова започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София). Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като осем години работи като редактор в списание „Септември“ (1950-1958). Романът „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг — 39-те“. Между 1987 и 1989 г. ѝ е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.

За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ — първа степен. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 г., а през 2003 г. е издаден 1 том от нейните съчинения, като предстоят да излязат и останалите 22 тома.

Политическа кариера

През 1988 г. Блага Димитрова е сред основателите на неправителствените организации Комитет за екологична защита на Русе и Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. По-късно участва в ръководството на Федерация на клубовете за демокрация в Съюза на демократичните сили (СДС).

През 1991 г. става народен представител в 36-то обикновено Народно събрание от партията на СДС.

Президентски и вицепрезидентски избори, 1992 г.

През 1992 г. е избрана за вицепрезидент, но същата година напуска поста, поради несъгласия с президента Желю Желев.

Семейство

Блага Димитрова е омъжена за Йордан Василев. През 1967 г. тя осиновява Ханна Хоанг Димитрова от Хайфон, Виетнам.

Библиография

• „До утре“ (1959, стихове) /стихотворението „До утре“/
• „Светът в шепа“ (1962, стихове)
• "Жена"
• „Обратно време“ (1965, стихове)
• „Пътуване към себе си“ (1965, роман)
• „Осъдени на любов“ (1967, стихове)
• „Отклонение“ (1967, роман)
• „Мигове“ (1968, стихове)
• „Лавина“ (1971, роман)
• „Как“ (1974, стихове)
• „Младостта на Багряна и нейните спътници“ (1975; в съавторство с Йордан Василев)
• „Дни черни и бели. Елисавета Багряна — наблюдения и разговори“ (1975, в съавторство с Йордан Василев)
• „Гонг“ (1976, стихове)
• „Пространства“ (1980, стихове)
• „Лице“ (1981, роман)
• „Между“ (1990, стихове)
• „Нощен дневник“ (1992, стихове)
• „Отсам и отвъд. Силуети на приятели“ (1992)
• „Знаци по снега“ (1992)
• „Белези“ (1937-1997, стихове) 
• „Нощна лампа сред бял ден“, 1999; 
• „Времена“, 2000; 
• „Събрани творби“
  • „Том 1. Ранни стихове“, 2003; 
  • „Том 2. Лирика и поеми“, 2003;
  • „Том 3. Пътуване към себе си“, 2003; 
  • „Том 4. Отклонение“, 2004;
  • „Том 5. Страшния съд“, 2004; 
  • „Том 6. Лавина“, 2005; 
  • „Том 7. Осъдени на любов“, 2005; 
  • „Том 8. Стихове и поеми“, 2006; 
  • „Том 9. Младостта на Багряна“, 2008; 
  • „Том 10. Дни черни и бели“, 2008; 

Моля, влезте с потребителското си име и парола, за да видите или добавите нови коментари!
(You have no rights to post comments)