Търсене

Регистриране

Посещения

7.png9.png2.png2.png0.png7.png

В момента

3
на линия

Партньори

 

Доли медиа студио
Доставчик на ИТ услуги
Български дарителски форум
Уча.се - Бърз, лесен и интересен начин да учиш
Чуйте новите български хитове в София
Съюз на слепите в България
Иван Вазов
Къща музей - Сопот
Национален литературен музей

 

 
 

Станка Пенчева е българска поетеса.

 

Биография

Родена е на 9 юли 1929 г. в гр. Сливен, като трето дете в семейството. Баща ѝ е земеделец, майката — домакиня. В родния си град завършва средното си образование. Тук, в детския вестник „Изгрев“, са отпечатани за пръв път нейни стихотворения(1941-1942 г.), а в централния печат — през 1946-47 година.

През 1952 г. завършва руска филология в Софийския университет и се свързва с младежките литературни среди. Започва работа в литературната редакция на Българското национално радио (1951-1955) През същата година излиза първата ѝстихосбирка „Пълнолетие“. Приета е в Съюза на българските писатели. Две години (1956-1958) живее със семейството си вРусе, кореспондент е на вестник „Народна култура“.

Работи още в литературното списание „Септември“ (1959-1975) и в списание „Отечество“ (1975-1986). Освен поезия публикува публицистика и преводи, главно от руски език. Членува в Съюза на българските журналисти и Съюза на преводачите в България. Пътува много из страната, среща се с почитатели на поезията в почти всички наши градове, изнася и самостоятелни авторски рецитали.

Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, беларуски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украйнски, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има издадени стихосбирки на грузински език.

Омъжвала се е два пъти — за Климент Цачев и за Георги Бурмов. Има дъщеря и внук.

Признание

Носител е на следните отличия:

  • награда на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002),
  • награда „Добри Чинтулов“ (1996),
  • награда „П. К. Яворов“ (2000),
  • награда „Златен ланец“ на вестник „Труд“ (2003),
  • награда „Иван Николов“ (2007) .

Носител е и на орден „Кирил и Методий“ — I степен (1974).

Регионалната библиотека „Проф. Б. Цонев“ — Ловеч, издава подробен библиографски указател на творчеството ѝ (2006).

От 2012 г. в Стралджа се провежда национален литературен конкурс „Станка Пенчева“. [1]

Библиография

Поезия

  • „Пълнолетие“ (1952)
  • „Опъната струна“ (1957)
  • „Кладенецът на птиците“ (1960)
  • „Вселена“ (1964)
  • „Земя на огньовете“ (1965)
  • „Горчива билка“ (1966)
  • „Ябълковата градина“ (1967)
  • „Есенно сияние“ (1968)
  • „Моята власт“ (1970)
  • „Пясъчна лилия“ (1972)
  • Избрана лирика (1973)
  • „Хляб и сол“ (1973)
  • „Планета за двама“ (1977)
  • Избрана лирика (1979)
  • „Без свидетели“ (1982)
  • „Недовършен свят“ (1982)
  • „Разкопки“ (1984)
  • „Сезонът на загубите“ (1986)
  • „Многоликата“ (1986)
  • „Родената на прага“ (избрани стихове, т. I, 1989)
  • „Гола душа“ (избрани стихове, т. II, 1989)
  • „Опит за бягство“ (1992)
  • „Къща от думи“ (1995)
  • „Градините на любовта“ (избрана любовна лирика, 1996)
  • „Старомодни стихове“ (2002)
  • „Отвън — отвътре“ (стихове, 2002)
  • „Незабрава“ (избрани стихотворения, 2004)
  • „Преддверие“ (2006)

Публицистика

  • „Човек за човека…“ (1976)
  • „Помежду им — ела тънковита“ (1982)
  • "Разкопки" (1984)
  • „И тече през мен реката“ (1988)

СТАНКА ПЕНЧЕВА
Станка Пенчева

Станка Пенчева е родена на 09.07.1929 г. в гр. Сливен. Завършва руска филология в Софийския университет (1951). Редактор в Радио София, изд. "Народна младеж" (1955-1956), сп. "Септември", сп. "Отечество" (1975-1984). Дебютира през 1942 г. Публикува стихове, очерци, есета, преводи в литературната периодика. Автор е на стихосбирките "Пълнолетие" (1952), "Опъната струна" (1957), "Кладенец на птиците" (1960), "Вселена" (1964), "Земя на огньовете" (1965), "Горчива билка. Избр. лирика" (1966), "Ябълкова градина. Стихове" (1965-1966; 1967), "Есенно сияние. Стихотворения" (1968), "Моята власт. Стихове" (1970), "Пясъчна лилия. Стихове" (1972), "Хляб и сол. Стихове" (1973), "Планета за двама. Стихотворения" (1977), "Недовършен свят. Стихотворения" (1982), "Сезонът на загубите. Стихотворения" (1986), "Опит за бягство. Лирика" (1992), "Къща от думи" (1995), "Градините на любовта. Избрана любовна лирика" (1996), "Старомодни стихове" (2002), "Отвън - отвътре" (2002), "Незабрава. Избрани стихотворения" (2004), "Преддверие" (2006), както и на повестта за деца "Мили бате..." (1995; 2002), на книгата с документална проза "Дървото на живота" (1999), книгата с детски приказки "Зелената Жози" (2007) и мемоарните "Дървото на живота" (2008) и "Тук съм" (спомени в два тома; 2008).


 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови