Владимир Башев е български поет и журналист, на чието име е учредена национална награда за поезия.
Съдържани
Биография
Роден e на 28 юли 1935 година в София в културно семейство, с баща ориенталист. Основно и гимназиално образование получава в София. Завършва специалност българска филология в Софийския университет.
За първи път печата през 1950 г. във в. „Самоковска трибуна“. Работи като редактор на в. „Работническо дело“ и в. „Народна младеж“, като първи главен редактор на в. „Пулс“ и като заместник-главен редактор на в. „Литературен фронт“.
Владимир Башев загива при автомобилна злополука на 19 ноември 1967 година.
Творчество
Паметни плочи на Башев на ъгъла на бул. „Ситняково“ и ул. „Гео Милев“ в София
Осквернен паметник на Башев в Борисовата градина, София
В периода от 1957 до 1967 г. Владимир Башев оставя седем стихосбирки: „Тревожни антени“ (1957 г.), „Преодоляване на гравитацията“ (1960 г.), „Желязно време“ (1962 г.), „Нецелунатите момичета“ — поема (1963 г.), „Магазин за часовници“ (1964 г.), „Възраст“ (1964 г.), „Ателие“ (1967 г.), стотици стихотворения, поемите „Кирил против догмата“ и „Голямата наука“, радиооперата „Вашето присъствие“, много преводи на младите тогава руски поети Евтушенко и Вознесенски, либретото на операта „Антигона 43“, десетки текстове за песни, множество публицистични и литературни статии и есета, събрани от Никола Инджов в книгата „Прекрасната зависимост“. В една от тези статии той пише: „Никога няма да се нагледам на точния ход на стрелките, никога няма да се нарадвам на тяхната игра — така проста, така безинтересна и така величествена. Това, което наричахме епоха, съществува в потоци, в съзвездия от секунди, къси като дихание, годни да определят само един поглед към приятеля или звездите, едно посягане към машината или длетото. Безброй такива подробности бележат нашия неукротим порив към творчество, нашия стремеж да изпълваме с непреходни неща и най-малките подразделения на времето.“
Творчеството на Владимир Башев е емоционално отражение на определена, социална, нравствена и културна епоха, която съдържа в себе си много от своите продукти на времето: живота на човека в големия град, реалиите на съвременния бит, неспокойствието, тревогата и възванието, търсенето, тръпката и очакването, скоростите, информацията, науката, научните термини, изкуството — поезия, музика, живопис — философията, политиката, урбанизацията, спорта.
Шест писма на поета Владимир Башев стават повод за написването на „Оратория за нашето време“ (1959 г.) от Любомир Пипков.
Вестник „Пулс“ отделя и подрежда по реда на публикуването онази част от творбите на Владимир Башев, които не са били включени от самия него в стихосбирките му, а също така и онези стихотворения, които били издирени в ръкопис след смъртта на поета.
Литературни кабинети
Мемориалните кабинети на Стилиян Чилингиров, Иван Богданов и Владимир Башев обогатяват по своеобразен начин експозиционното пространство на Националния литературен музей. В тези наситени с автентична атмосфера кътчета на разположение на музейните и научни работници, а също и на частни лица са архивите на патроните им. Във фонда на библиотеките има много редки и ценни издания, които заедно с богатата справочна литература предоставят възможност за задълбочена научна работа.
тел. 02/ 944 76 44
Владимир Башев (28.07.1935 - 19.11.1967). Български поет и преводач, най-яркият млад представител на новата българска поезия. Роден в София. Завършва Българска литература в Софийския университет. Автор на книгите „Тревожни антени” (1957), „Преодоляване на гравитацията” (1960), „Желязно време” (1962), „Нецелунатите момичета” (1963), „Магазин за часовници” (1964), „Възраст” (1966), „Ателие” (1967) (посмъртно), за която е удостоен с Димитровска награда. След 1967 г. излизат „Избрани стихотворения” (1974), „Стихотворения за живите” (1981), „Познание” (2006), „Отрупан със слънца”, „Стихотворения ” (CD, 2011). Владимир Башев издава в самостоятелни сборници преводи с поезия от Евгений Евтушенко (1965) и Андрей Вознесенски (1966), а в съавторство със Савас Ахилеас избрани стихове на Костас Варналис (1966). Работи като редактор на вестниците „Работническо дело “и „Народна младеж“, първи главен редактор на в. „Пулс“ и заместник-главен редактор на в. „Литературен фронт“.
Благодарение на щедрия дарителски жест на майката на поета Катя Башева и на неговата съпруга Вера Ганчева, от 1987 г. в структурата на Националния литературен музей влиза жилището, в което Владимир Башев е живял до смъртта си през 1967 г. Музейният архив на Литературен кабинет “Владимир Башев” съдържа ценни ръкописи, кореспонденция, снимки, вещи, както богата му лична библиотека от близо 2500 книги.
В Литературен кабинет “Владимир Башев” се връчва националната литературна награда “Владимир Башев”, с която са удостоени 26 млади поети. Немалко от тях днес са утвърдени и високо ценени творци. Видни български художници и близки приятели на поета /Енчо Пиронков, Светлин Русев, Румен Скорчев, Дора Бонева, Атанас Нейков/, допринесоха за значимостта на литературната награда, предоставяйки свои картини на лауреатите.
Носители на литературната награда “Владимир Башев” са:
Воймир Асенов (1969), Калин Донков (1970), Драгомир Шопов (1970),
Андрей Андреев (1971), Виктор Самуилов (1972), Янислав Янков (1973),
Минчо Минчев (1974), Иван Голев (1975), Емил Симеонов (1976),
Георги Борисов (1977), Александър Томов (1978), Добромир Тонев (1979),
Паруш Парушев (1980), Надя Попова (1981), Димитър Христов (1982),
Златомир Златанов (1983), Роза Боянова (1984), Ясен Устренски (1985),
Бойко Ламбовски (1986), Балчо Балчев (1987), Цанко Лалев (1988),
Николай Луканов (1997), Елица Виденова (1998),Росица Ангелова (1999),
Соня Николова (2000), Милен Камарев (2002),Мария Калинова (2010)
СТАТУТ НА НАЦИОНАЛНА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА
“ВЛАДИМИР БАШЕВ”
- Националната литературна награда “Владимир Башев” е награда на Министерство на културата, Национален литературен музей и Национален дарителски фонд “13 века България”, която продължава традицията от 1969 година.
- Наградата се присъжда на всеки две години през м. декември в дните на Панаира на книгата, за издадена стихосбирка на автор до 32 години, възрастта на която си отиде Владимир Башев.
- Под почетното председателство на Министъра на културата се учредява Комитет с председател Георги Константинов, председател на българския ПЕН и членове: поетесата Валентина Радинска, художникът Греди Асса, изпълнителен директор на НДФ ”13 века България”, Вера Ганчева, съпруга на Владимир Башев, директорът на Националния литературен музей и завеждащият Литературен кабинет “Владимир Башев”.
- Комитетът излъчва жури, което включва изтъкнати поети и представители от Националния литературен музей, което за срок от три месеца се запознава с двугодишната поетична продукция и до 10 декември на съответната година определя носителя на наградата.
- Наградата представлява Почетен диплом и картина от млад автор, предоставена от Националния дарителски фонд “13 века България”. Наградата се връчва на тържествена церемония от Председателя на журито в Литературен кабинет “Владимир Башев”, филиал на Националния литературен музей.
- За наградата не могат да бъдат предлагани творци, които вече са били нейни носители.
- Заседанията на журито се свикват от неговия председател със съдействието на представител на Националния литературен музей, който осигурява необходимата организация и техническа документация.
- Журито заседава при пълен кворум. Решението се взема с обикновено мнозинство.
- След приключване на работата си, журито предава подписан Протокол за решението си в Министерство на културата, в Националния литературен музей и в Националния дарителски фонд “13 века България” в срок до 10 декември.
- Необходимите финансови средства в размер на 1000 лева - за организация, журиране и тържествено връчване на наградата - се осигуряват от Министерството на културата в бюджета на Националния литературен музей за годината, в която се връчва наградата.