Търсене

Регистриране

Посещения

7.png9.png2.png2.png0.png2.png

В момента

1
на линия

Партньори

 

Доли медиа студио
Доставчик на ИТ услуги
Български дарителски форум
Уча.се - Бърз, лесен и интересен начин да учиш
Чуйте новите български хитове в София
Съюз на слепите в България
Иван Вазов
Къща музей - Сопот
Национален литературен музей

 

 
 

Павел Вежинов е литературният псевдоним на българския писател-белетрист и сценарист Никола Делчев Гугов. Народен представител е в 7 Народно събрание.

Биография

Павел Вежинов е роден на 9 ноември 1914 г. в София. Израства в Драз махала. Завършва Първа мъжка гимназия.

В началото на 1930-те год. сътрудничи на изданията „Жупел“, „РЛФ“, „Щит“, „Изкуство и критика“ и др., през 1938–1944 г. следва философия в Софийския университет. През 1938 г. излиза първият му сборник разкази "Улица без паваж", а през 1943 - "Дни и вечери". Член на БКП от 1944 г.

От есента на 1944 г. участва във Втората световна война като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“. Въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от разкази в повестите „Златан“ и „Втора рота“, като последното произведение спечелва значителна популярност и е преиздавано няколко пъти. През 1950 и 1951 г. получава Димитровска награда за фронтовите си произведения.

От 1947 до 1951 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „Стършел“, от 1951 г. на списание „Септември“, а от 1954 до 1972 г. работи в „Българска кинематография“ първоночално като сценарист, а по-късно и като земестник генерален директор. От 1972 г. е главен редактор на списание „Съвременник“ и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.

През 50-те и 60-те години Павел Вежинов издава множество криминални романи и повести като "Следите остават" (1954), "Произшествие на тихата улица" (1960), "Човекът в сянка" (1965), "Прилепите летят нощем" (1969), а също и пътеписи от участието на българските олимпийци по света - "Знамена по стадионите" (1950), "На Олимпиада в Хелзенки" (1953), "До Мелбълн по въздух и море" (1957). Самият той е председател на боксовата секция.

Павел Вежинов е първият наш писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска "Историята на едно привидение", а през 1965 г. разказите "Сините пеперуди" и "Моят пръв ден", които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романа "Гибелта на Аякс". Винаги го е вълнувала фантазията като притча, като иносказание и поради това неговите фантастични разкази и повести се родеят с фентазито, а не с научната фантастика.

През 1963 г. е напечатан сборникът разкази "Момчето с цигулката", който бележи нов, по-различен етап в творчеството му, обръщайки се към морлно-психологическите проблеми на съвремието. Следват "Дъх на бадеми" (1966),"Звездите над нас" (1966), "Малките приключения".

Романът "Нощем с белите коне" (1975) се появява първоначално в сп. "Септември" и още фразата в началото "лъвът си личи и по ноктите", подсказва, че това ще е не само нов успех, то и синтез на натрупания опит. Още не е заглъхнал шумният успех, когато се появава повестта "Бариерата" (1976), за коята същата година получава отново Димитровска награда. И през всяка последваща година печата още силни произведения - "Белият гущер" (1977), "Синият камък" (1977), "Езерното момче" (1979).

Последният завършен роман на Павел Вежинов е "Везни" (1982), който продължава същия кръг от философско-психологически проблеми и в който са синтезирани размислите на твореца за човешкото битие, проблемите на личността и тезите за "първоначалността на живота". А последната новела "Дълъг летен ден" се появява в списание "Съвременник" (кн. 3 от 1983 г.) малко преди смъртта му.

Почива внезапно на 20 декември 1983 г.

Награди

  • Орден „Народна република България“ II ст. (1964)
  • Звание „Народен деятел на културата“ (1970)
  • Звание Герой на социалистическия труд (1974).
  • Орден „Георги Димитров“ (1974)
  • Лауреат на Димитровска награда (1950, 1951, 1971 с колектив, 1976)

Избрани произведения

Сборници

  • „Улици без паваж“ - 1938
  • „Дни и вечери“ - 1942
  • „На пост“ - 1947
  • „Мека мебел“ - 1948
  • „Невероятни истории“ - 1958
  • „Нашата сила" - 1958
  • „Момчето с цигулката“ - 1963
  • „Дъх на бадеми“ - 1966
  • „Сините пеперуди“ - 1968
  • „Синият камък“ - 1977

Повести

  • „Бариерата“ - 1976
  • „Белият гущер“ - 1977
  • „Езерното момче“ - 1976
  • „Един есенен ден по шосето“ - 1967
  • „Втора рота“ - 1949
  • „В полето“ - 1950
  • „Златан“ - 1949
  • „Знамена над стадиона“ - 1950
  • „Далеч от бреговете“ - 1958
  • „Нашата сила“ - 1958
  • „Произшествие на тихата улица“ - 1960
  • „Кутия за енфие“ - 1973

Романи

  • „Синият залез“ - 1947
  • „За честта на Родината“ - 1949
  • „Следите остават“ - 1954
  • „Произшествие на тихата улица“ - 1960
  • „Звездите над нас“ - 1966
  • „Прилепите летят нощем“ - 1969
  • "Малките приключения" - 1970
  • "Кутия за енфие" - 1973
  • "Самопризнание" - 1973
  • „Гибелта на Аякс“ - 1973
  • „Нощем с белите коне“ - 1975
  • „Малки семейни хроники“ - ироничен роман, София. 1982 г,
  • „Везни“ - 1982

Филмови сценарии

  • „Бариерата“
  • „Следите остават“
  • „Зарево над Драва“
  • „Тримата от запаса“
  • „Специалист по всичко“
  • „Среднощна среща“
  • „На всеки километър“
  • „Нощем с белите коне“
  • „Произшествие на сляпата улица“
  • „Трета след слънцето“

Павел Вежинов

Павел Вежинов (псевдоним на Никола Делчев Гугов, 09.11.1914, София - 21.12.1983, пак там) е български писател. Изключен от гимназията в София, където учи до 7 клас - за участие в социалистически кръжоци, завършва класическия отдел на мъжката гимназия във Варна (1938), учи философия и филология в Софийския университет (1939-1944), но не завършва. Публикува от 1932 г. в седмичника „Жупел”. Сътрудничи на редица вестници: „РЛФ”, „Щит”, „Литературен преглед”, списание „Изкуство и критика”, участва активно в литературния кръжок „Христо Смирненски”, известно време редактира заедно с Орлин Василев и Петър Славински сп. „Сердика”. Член на БКП (1944). Участва в Отечествената война като военен кореспондент, редактор на армейския всекидневен вестник „Фронтовак” (от есента на 1944), а после на в. „Народна войска”. След Втората световна война е заместник-главен редактор на в. „Стършел” (1947-1951) и сп. „Септември” (1951-1954), работи в сп. „Пламък”, в Българска кинематография (1954-1972). Главен редактор на сп. „Съвременник” (от 1972). Член на СБП. Книги: „Улица без паваж” (разкази, 1938), “Весело сърце” (в съавторство с Челкаш, 1938), „Дни и вечери” (разкази, 1942), „Чудното откритие” (едноактна пиеса, 1946), „Дни на героите” (с Иван Мартинов, 1946), „Синият залез” (роман, 1947; 1995), “Ръката” (1947), „На пост” (разкази, 1947), „Мека мебел” (хумористични разкази, 1948), „Втора рота” (разкази, 1949, 1963), „За честта на родината” (роман, 1949; 1975; 1981), „Златан” (повест, 1949), „В полето” (повест, 1950), „Знамена над стадиона” (повест, 1950), „Сухата равнина” (роман, 1950), „На олимпиадата в Хелзинки” (1953), „Следите остават” (роман за деца и юноши, 1954; 1978), „До Мелбърн по въздух и море” (пътепис, 1957), „Нашата сила” (разкази, 1957), „Невероятни истории” (разкази, 1958),  „Далече от бреговете” (повест, 1958), „Произшествие на тихата улица” (повест за деца и юноши, 1960), „Краят на пътя” (криминална проза, 1961), „Момчето с цигулката” (1963), „Голямата стъпка” (роман, 1963; 1974), “Избрани повести” (1964), “Избрани разкази” (1965), “Човекът в сянка” (1965), „Дъх на бадеми” (разкази, 1966), „Звездите над нас” (роман, 1966; 1969), „Един есенен ден по шосето” (повест, 1967), „Сините пеперуди” (разкази, 1968; 1970; 1973; 1980),  „Когато си в лодката” (повест, 1968; 1984), „Прилепите летят нощем” (роман за деца и юноши, 1969),  „Разкази” (1969), „Малките приключения” (роман, 1970), „Гибелта на Аякс” (научно-фантастичен роман, 1973; 1989), „Над всичко” (повест, 1973), „Кутия за енфие” (повест, 1973, 1981), „Самопризнание” (роман, 1973; 1977), Избрани произведения в два тома (1974), „Нощем с белите коне” (роман, 1975; 1981), „Бариерата” (повест, 1976), „Белият гущер” (повест, 1977; 1985), „Синият камък” (разкази, 1977), „Езерното момче” (повест, 1978), „Малки семейни хроники” (роман, 1979, 1988), „Измерения” (повест, 1982), „Аз съм атомна” (новели, 1981), „Везни” (роман, 1982; 1995), Избрани произведения в четири тома (1984). Сценарист на филмите „Това се случи на улицата”, „Среднощна среща”, „Краят на пътя”, „Дъх на бадеми”, „Тримата от запаса”, „Зарево над Драва”, „Бариерата”, „На всеки километър”, „Специалист по всичко” и др. Герой на социалистическия труд (1974).


Добавете коментар


Защитен код
Обнови