Twitter

Димитър Христов Чорбаджийски (1890 – 1967) с псевдоним Чудомир е български писател-хуморист, краевед и художник.

Биография

Той е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгев Чорбаджийски. Баща му е имал планове за своя син — искал е той да стане офицер или търговец, докато майката на Чудомир го е насърчила да се занимава с рисуването. До 16-годишна възраст учи в Старозагорската гимназия „Иван Вазов“. През 1913 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище в София. През юношеските си години получава своя прякор Чудомир, който по-късно използва и като псевдоним. По думите на автора, той и неговите връстници често попадат на обявления за награда за информация, свързана с обявените за държавно издирване дейци на ВМОРО Яне Сандански и Чудомир Кантарджиев. Между последния и младия Димитър е открита комична прилика от страна на приятелите на бъдещия писател, които му прикачват прякора Чудомир.

Участва в Балканската и Първата световна война. През 1921 г. се жени за своята колежка — художничката Мара Нонова.[1]

В периода 1920–1933 г. работи като гимназиален учител в Казанлък. През 1929-1930 г. специализира рисуване в Париж. До смъртта си е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. От 1938 г.е член на Върховния читалищен съвет, а през 1959 г. става народен представител. Става заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. получава званието Народен деятел на културата.

Освен като писател Чудомир се изявява и като художник (автор е на над 1000 рисунки и акварели). В ранните си години се занимава с рисуването на карикатури за столичните вестници и списания. След края на Първата световна война, когато Чудомир се установява в Казанлък, той провежда своята първа самостоятелна изложба. Във всекидневника „Зора“, към който работи в продължение на близо тридесет години, са публикувани множество негови рисунки на политическа и социална тематика. Най-известните му произведения в изобразителното изкуство той създава през последните години на живота си. Серията картини е наречена „Нашенци“ и включва предимно негови акварели, но също и други картини.

Изявява се също така и като изследовател краевед, като има известни приноси за развитието на музейното и читалищното дело. Чудомир е един от основателите на казанлъшкия вестник Казанлъшка искра.

Умира на 26 декември 1967 г. в София. Два дни по-късно казанлъчани и хора, дошли от цяла България, изпращат Чудомир в последния му път. Погребват го по негово желание в градинката пред къщата му.

Литературна дейност

Първите му изяви в печата датират от 1907 г., когато негови карикатури и римувани злободневки биват публикувани във вестник „Балканска трибуна“; после следват първите му фейлетони, разкази, епиграми, публикувани от списанията „Барабан“, „Остен“, „Жило“, „Червен смях“, както и от вестниците „Слово“, „Зора“, „Искра“ (Казанлък) и др. Чудомир придобива голяма популярност чрез кратките си хумористични разкази — те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания:

• Не съм от тях (1935)
• Нашенци (1936)
• Аламинут (1938)
• Кой както я нареди (1940)
• Консул на Голо бърдо (1947)

и други.

През 1969 г. е издадена сбирката от афоризми и миниатюри „Пестете ни времето!“.

Произведенията на Чудомир са преведени на румънски, руски, словашки, сръбски, чешки и други езици.

Димитър Чорбаджийски е използвал и други псевдоними: Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Мария Василева, Оскар Бум, Пилот, Сечко-Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Шлук и Яу, Яу, Ч., Чуд. и др.

Моля, влезте с потребителското си име и парола, за да видите или добавите нови коментари!
(You have no rights to post comments)