Търсене

Регистриране

Посещения

7.png9.png1.png2.png4.png6.png

В момента

1
на линия

Партньори

 

Доли медиа студио
Доставчик на ИТ услуги
Български дарителски форум
Уча.се - Бърз, лесен и интересен начин да учиш
Чуйте новите български хитове в София
Съюз на слепите в България
Иван Вазов
Къща музей - Сопот
Национален литературен музей

 

 
 

Димитър Христов Чорбаджийски (1890 – 1967) с псевдоним Чудомир е български писател-хуморист, краевед и художник.


Биография

Той е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгев Чорбаджийски. Баща му е имал планове за своя син — искал е той да стане офицер или търговец, докато майката на Чудомир го е насърчила да се занимава с рисуването. До 16-годишна възраст учи в Старозагорската гимназия „Иван Вазов“. През 1913 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище в София. През юношеските си години получава своя прякор Чудомир, който по-късно използва и като псевдоним. По думите на автора, той и неговите връстници често попадат на обявления за награда за информация, свързана с обявените за държавно издирване дейци на ВМОРО Яне Сандански и Чудомир Кантарджиев. Между последния и младия Димитър е открита комична прилика от страна на приятелите на бъдещия писател, които му прикачват прякора Чудомир.

Участва в Балканската и Първата световна война. През 1921 г. се жени за своята колежка — художничката Мара Нонова.[1]

В периода 1920–1933 г. работи като гимназиален учител в Казанлък. През 1929-1930 г. специализира рисуване в Париж. До смъртта си е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. От 1938 г.е член на Върховния читалищен съвет, а през 1959 г. става народен представител. Става заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. получава званието Народен деятел на културата.

Освен като писател Чудомир се изявява и като художник (автор е на над 1000 рисунки и акварели). В ранните си години се занимава с рисуването на карикатури за столичните вестници и списания. След края на Първата световна война, когато Чудомир се установява в Казанлък, той провежда своята първа самостоятелна изложба. Във всекидневника „Зора“, към който работи в продължение на близо тридесет години, са публикувани множество негови рисунки на политическа и социална тематика. Най-известните му произведения в изобразителното изкуство той създава през последните години на живота си. Серията картини е наречена „Нашенци“ и включва предимно негови акварели, но също и други картини.

Изявява се също така и като изследовател краевед, като има известни приноси за развитието на музейното и читалищното дело. Чудомир е един от основателите на казанлъшкия вестник Казанлъшка искра.

Умира на 26 декември 1967 г. в София. Два дни по-късно казанлъчани и хора, дошли от цяла България, изпращат Чудомир в последния му път. Погребват го по негово желание в градинката пред къщата му.

Литературна дейност

Първите му изяви в печата датират от 1907 г., когато негови карикатури и римувани злободневки биват публикувани във вестник „Балканска трибуна“; после следват първите му фейлетони, разкази, епиграми, публикувани от списанията „Барабан“, „Остен“, „Жило“, „Червен смях“, както и от вестниците „Слово“, „Зора“, „Искра“ (Казанлък) и др. Чудомир придобива голяма популярност чрез кратките си хумористични разкази — те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания:

  • Не съм от тях (1935)
  • Нашенци (1936)
  • Аламинут (1938)
  • Кой както я нареди (1940)
  • Консул на Голо бърдо (1947)

и други.

През 1969 г. е издадена сбирката от афоризми и миниатюри „Пестете ни времето!“.

Произведенията на Чудомир са преведени на румънски, руски, словашки, сръбски, чешки и други езици.

Димитър Чорбаджийски е използвал и други псевдоними: Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Мария Василева, Оскар Бум, Пилот, Сечко-Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Шлук и Яу, Яу, Ч., Чуд. и др.



  • Чудомир е артистичен псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски (1890 – 1967), който приживе бързо става известен с кратките си хумористични разкази. HighViewArt.com подбра своите любими цитати от вечно актуалния български писател-хуморист, краевед и художник:

    1. „Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем.“

    2. „Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.“

    3. „Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.“

    4. „Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.“

    5. „За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино — попа.“

    6. „Идеите са като брадите — мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.“

    7. „Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“

    8. „Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.“

    9. „Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.“

    10. „Където има брак без любов — там има и любов без брак.“

    11. „Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.“

    12. „Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“

    13. „Не гребенът реши главата, а времето.“

    14. „Никой не е по-силен от слабостите си.“

    15. „Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“

    16. „Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“

    17. „Обичай ближния си, но остави жена му на мира…“

    18. „Покаянието на лицемера е също така лицемерие.“

    19. „Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.“

    20. „Прекалено дългата почивка е ръждясване.“


     


    Чудомир е роден на 25.03.1890 г. в с. Турия, Старозагорска област. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1913). Участва във войните, работи като гимназиален учител в Казанлък (1920-1933), специализира рисуване в Париж (1929-1930). До смъртта си (26.12.1967) е председател на читалище "Искра" и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Член на Върховния читалищен съвет (от 1938). Първите му изяви в печата (1907) са карикатури и римувани злободневки, следват фейлетони, разкази, епиграми. Кратките хумористични разкази на Чудомир го правят изключително популярен, те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания: "Не съм от тях" (1935), "Нашенци" (1936), "Аламинут" (1938), "Кой както я нареди" (1940), "Консул на Голо бърдо" (1947) и др. Освен като писател и художник, Чудомир оставя име и като изследовател краевед, с изключителни приноси за музейното и читалищното дело

Добавете коментар


Защитен код
Обнови