Търсене

Регистриране

Посещения

7.png9.png2.png2.png0.png7.png

В момента

3
на линия

Партньори

 

Доли медиа студио
Доставчик на ИТ услуги
Български дарителски форум
Уча.се - Бърз, лесен и интересен начин да учиш
Чуйте новите български хитове в София
Съюз на слепите в България
Иван Вазов
Къща музей - Сопот
Национален литературен музей

 

 
 

Ивайло Петров (истинско име Продан Петров Кючуков) е сред най-значителните български писатели.

Биография

Ивайло Петров е роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, Област Добрич. Завършва гимназия в Добрич през 1942 г. След това е изпратен да служи в т. нар. Новоосвободени земи в бивша Югославия в Нишка Баня. Там на 28 август 1944 г. цялото свързочно поделение в което той служи е арестувано от дотогавашните ни германски съюзници. Това става след промяната на ориентацията на България във войната, като няколко дни по-късно всички са освободени. На 9 септември се прибира вШумен, но след няколко месеца е мобилизиран от новите ОФ власти и е изпратен на фронта срещу германците в Унгария, където на два пъти се разминава на косъм от смъртта. Както споделя писателят, може би под влияние от тези спомени е написал „Преди да се родя и след това“,което после е под друго име: „Преди да се родя и след смъртта ми" . През 1947-1949 г. е учил няколко семестъра право в Софийския университет. Учил е и графика в Художествената академия приАлександър Бешков. Работил е в списание „Пламък“ и вестник „Литературен фронт“.

Творчество

Първият му сборник е „Кръщение“(1953 г.), а с повестта „Нонкина любов“, която излиза на следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен. През 1949 г. е редактор в Радио „София“. Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор.

Автор е на повече от 20 книги, повечето от които — преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът „Хайка за вълци“ (1982), който за броени години се превръща в класика и получава наградата на Съюза на българските писатели за 1986 година.

Творбите му са преведени на белоруски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски и др.

Признание и награди

 

Паметна плоча пред дома на Ивайло Петров.

Петров е лауреат на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култура „Христо Г. Данов“ за 2002 г., на наградата „Златен век“ за принос в българската култура, на наградата „Йордан Йовков“ за 1990 г., на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2002) и много други.

На столичната улица „Солунска“ №35 върху фасадата на дома, в който писателят Ивайло Петров е живял от 1978 г. до 2005 г. е поставена негова паметна плоча-барелеф. Инициативата е във връзка с 85-ата годишнина от рождението му.

През 1994 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на град Добрич.[1]

През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.[2]

Посмъртно признание

През 2006 г. Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ - гр. Добрич, в която е завършил Ивайло Петров, учредява награда на неговото име. Всяка година носител на наградата е възпитаник на гимназията, постигнал най-високите резултати в областта на науката. Връчването и е на 11 май — Патронен празник на учебното заведение.

През 2008 г. издателство "Литературен форум", съвместно с фондация "Бъдеще за България" учредява Национална литературна награда "Ивайло Петров". Неин пръв носител става писателят Георги Мишев за романа "Патриархат". В наградата, освен парична сума, влиза и издаването на романа. По повод 85-годишнината от рождението на Ивайло Петров издателството му посвещава специален брой на вестник "Литературен форум", организира изложба в СГХГ галерия от картини на писателя и издава том с негови автобиографични текстове и спомени за него, онасловен "Преди и след". Изложбата, заедно с премиерата на "Преди и след" и наградения роман същата година гостува в Добрич и Балчик.

Библиография

  • 1956 - „Нонкината любов“, повест;
  • 1961 - „Мъртво вълнение“, роман;
  • 1968 - „Преди да се родя и след това“ , повест - дописана: "Преди да се родя и след смъртта ми";
  • 1971 - „Объркани записки“, новели; Български писател
  • 1973 - „Лъжливи хора“,повести; изд-во на Отечествения фронт
  • 1978 - „Есенни разкази“. Български писател
  • 1981 - „Три срещи“, разкази. Профиздат
  • 1982 - „Хайка за вълци“, роман — първа част. Български писател
  • 1987 - „Хайка за вълци“, роман. Профиздат (пълен вариант)
  • 1983 - „Избрани произведения“ в 2 тома; Български писател
  • 1989 - „Цветът на мечтите“, разкази; Факел
  • 1989 - „Объркани записки. Втора книга“, Български писател
  • 1991 - „Присъда смърт“, роман;
  • 1997 - „Баронови“, роман. Крида Арт.

 

ИВАЙЛО ПЕТРОВ 
 

Ивайло Петров

Ивайло Петров (псевдоним на Продан Петров Кючуков) е роден на 19.01.1923 г. в с. Гюкчедьолюк, днес Бдинци, Варненска област. Завършва гимназия в Добрич, а след това участва в Отечествената война. Печата за първи път във в. "Фронтовак" през 1945 г. Следва няколко семестъра право в СУ "Св. Климент Охридски", изучава и две години графика в Художествената академия при Александър Бешков, но след това се посвещава изцяло на писателската професия. Работил е в радио "София", издателство "Български писател", сп. "Пламък", в. "Литературен фронт". Автор е на повече от 20 книги, повечето от които са преиздавани многократно в България и чужбина. Първият му сборник с разкази е "Кръщение" (1953). На следващата година излиза повестта му "Нонкината любов". През 1961 г. излиза романът му "Мъртво вълнение". Следват "Преди да се родя и след това" (1968), "Объркани записки" (1971), поредицата от повести и сборници с разкази като "Малки илюзии", "Лъжливи хора", "Любов по пладне", "Божи работи". През 1986 г. излиза романът "Хайка за вълци". Следват "Баронови", "Циганска рапсодия" и др. Творбите му са преведени на белоруски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски и др. Лауреат е на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култура "Хр. Г. Данов" за 2003 г., на наградата "Златен век" за принос в българската култура, на Голямата награда на СУ "Св. Климент Охридски" за литература, на орден "Стара планина" - I степен. Умира на 14.04.2005 г. в София.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови