Борис Кирилов Христов е съвременен български поет и романист.

Биография

Завършва гимназия в Перник и българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1970). Работи като учител в Перник (1971-1972), като журналист и редактор.

Творчество

Христов е съставител на множество сборници и антологии, сред които „Български разкази на ХХ век“ (1995), „Народни писмена“ (1995), „Веда Словена“ (1998) и други. Автор е и на множество сценарии за игрални, документални и анимационни филми.

За него Любомир Канов казва: „неговите стихове ... са породени единствено от искреността в сърцето на поета“.[1]

Като представител на съвременната българска литература негови творби се изучават по литература в 12 клас в българските училища.

Библиография

• Паруш Парушев, Екатерина Томова и Борис Христов. Трима млади поети. Стихове. София: Народна младеж, 1975
• Вечерен тромпет. Стихотворения. Варна: Г. Бакалов, 1977. (Второ издание: 1979)
• Честен кръст. Стихотворения. Варна: Г. Бакалов, 1982
• Бащата на яйцето. Роман. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1987
• Сляпото куче. Долината на обувките. Повести. Варна: Г. Бакалов, 1990
• Думи и графити (1991; 2002),
• Крилете на вестителя (1991),
• Смъртни петна (1991),
• Думи върху други думи (1992),
• Вечерен тромпет. Честен кръст (2000),
• Поезия (2004)
• Христов, Борис. Каменна книга (Хеликон, 2006)
• Спомени за хора, камъни и риби (ИК Рива, 2013)
• Книга на мълчанието (ИК Рива, 2014)

За него

• Иван Станков, „Смърт не може да има. В лирическия свят на Борис Христов”. Велико Търново: Слово, 1996 ISBN 954-439-464-8
• Борис Христов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета. Съст. Пламен Дойнов. София: Кралица Маб, 2013. ISBN 978-954-533-129-9.

Филмография

Борис Христов е автор на сценариите на игралните филми Смъртта на заека и Бащата на яйцето и на четири документални филма.

• 1982 - Смъртта на заека
• 1983 - Сънувам музика (документален)
• 1991 - Бащата на яйцето
• 1996 - Дудуна (документален)
• 2001 - Зелената къща (документален)
• 2005 - Душевно (документален)

Признание и награди

• Носител е на Голямата награда на Софийския университет за литература (2000).
• През 2009 г. е удостоен с националната литературна награда за поезия „Никола Фурнаджиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество, постижения и национален принос в поетическия жанр.[2]
• През 2009 г. е отличен с наградата „Орфеев венец“.
• Научавайки от медиите, че на 26 май 2010 г. е награден с орден „Кирил и Методий“, I степен, за заслуги в областта на културата, с писмо до правителството отказва да получи наградата.[3]

В края на март 2012 година департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Борис Христов в българската литература и култура“.[4]