Търсене

Регистриране

Посещения

9.png7.png3.png5.png3.png5.png

В момента

3
на линия

Партньори

 

Доли медиа студио
Доставчик на ИТ услуги
Български дарителски форум
Уча.се - Бърз, лесен и интересен начин да учиш
Чуйте новите български хитове в София
Съюз на слепите в България
Иван Вазов
Къща музей - Сопот
Национален литературен музей

 

 
 
×

Забележка

SMTP грешка! Не може да се идентифицирате.

Колекция от звукзоаписи

Предаването НОЩЕН ХОРИЗОНТ на БНР представя стихове на Трифон Кунев

Слова към онези, които ще четат моите стихотворения

Дунавски вярър

Биография

Трифон Кунев е роден през 1880 година в село Ъглен, Луковитско. Той е по-малък брат на юриста и политик Атанас Бояджиев.

През 1908 г. завършва право в Софийския университет. Започва работа като журналист и редактор във вестника на Народнолибералната партия „Българска независимост“. По време на Балканската война служи в 3 македоно-одринска бригада ии 4 рота на 12-а Лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение.[1] В Междусъюзническата война оглавява Юнашкия легион.[2]

Между 1911 и 1915 г. е в редакционния екип на вестник „Воля“ като пръв помощник на тогавашния директор на вестника Симеон Радев. Кунев е арестуван след атентата в църквата „Света Неделя“.[3]

От 1931 г. е член на БЗНС. След 9 септември 1944 г. минава в опозиция. Между 1945 и 1950 г. е редактор на списание „Изкуство“, както и на официоза на БЗНС „Никола Петков“ вестник „Народно земеделско знаме“, където води рубриката „Ситни, дребни като камилчета“. В нея Трифон Кунев публикува редица фейлетони, в които защитава основните демократични свободи, в противовес на опитите за налагане на комунистически диктатура и тоталитарен режим в края на 40-те години в България. Политическата сатира достига своя връх в една стройна поредица от коментари върху обществените процеси по онова време, чиито творчески синтез е олицетворен във фейлетон със заглавие „Имало е по-тежки времена, но по-подли никога!“. Първите творби на Трифон Кунев са отпечатани през 1898 г. в просъществувалото за кратко (1897 - 1899) списание „Живот“. Сътрудничи на списанията „Мисъл“, „Наш живот“, „Демократически преглед“ и „Българан“. Между 1944 и март 1945 г. заема поста председател на Съюза на българските писатели.[4]

Творчеството на Кунев преминава през сложна и динамична еволюция. В ученическите си години, Трифон Кунев публикува в Сливен своите първи авторски стихотворения, които са толкова издържани в народната фолклорна традиция, че критиката дори оспорва авторството му върху тях. Следва нов етап в естетическата му и творческа реализация, дотолкова че в годините преди Първата световна война името му се среща сред безспорните лидери в областта на българския символизъм наред с Николай Лилев, Емануил Попдимитров и Кирил Христов. Следващият етап се характеризира с подчеретан интерес към образите и моралните характеристики на обикновените хора както от селячеството, така и от средите на дребните чиновници. В разказите на Кунев от този период за първи път усмивката, иронията и хуманността заменят студенината и песимизма характерни за символистическия натюрел. В събирателен образ от този период се превръща Дедо Вуче от село Големо Буче, чрез който Кунев прави опит да изрази разочарованието си от новата капиталистическа реалност, като го превръща в активен контрапункт на пасивното разочарование на Елин Пелиновия герой дядо Йоцо. Творческите метамарфози продължават да се развиват в нова посока след 9 септември 1944 година, когато Трифон Кунев загърбва чувството на патриархалната хармония от първия си творчески период, драматизма и безнадежността на символизма от втория период и донякъде циничното, но и оптимистично отношение към живота от третия си творчески период за да се превърне в символ на съпротивата срещу ограничаването на основни свободи на българските граждани. Именно силата на духа, решителността на изказа и придържането към изконни демократични принципи стават причината неговите произведения да бъдат инкриминирани до средата на 90-те години на ХХ век, а самият автор да лежи в затвора за пореден път в бурните години след 9 септември и поради разклатеното си здраве да бъде интерниран в последните години на живота си.

Със съдействието на вестник „Стършел“ през 1998 г. бе издаден малък и непълен сборник политически фейлетони със заглавие „Ситни, дребни като камилчета“.

Преди 60 години на 2 февруари умира бунтарят по душа Трифон Кунев. Животът му преминава между затворническите килии и Народното събрание, между лиричната поезия и сатирата, които пише. Като млад е бил на фронта, като възрастен – на Рила с дъновистите. Бил е едър, красив мъж, с невероятно чувство за хумор. В крайна сметка, Трифон Кунев е бил всичко от дъното до върха.

Ражда се на 20 февруари 1880 г.

Трифон Кунев

Портрет на Трифон Кунев, нарисуван от Дечко Узенов

в село Ъглен, Луковитско в семейството на Куньо Бояджиев. В семейството Трифон има още пет момчета и едно момиче. Бащата е заможен селянин и поради природната му интелигентност са го избирали три пъти за народен представител от Народнолибералната партия на Стефан Стамболов. Изучил е и петимата си синове, а професиите им са лекар, инженер, офицер, агроном, юрист. Единият от синовете, Атанас Бояджиев, е бил министър на просвещението през 1933- 1934 г.

Трифон Кунев 4 години учителства в родното село, а после заминава за София, където учи право. Още като студент през 1905 г. излиза първата му сбирка стихове със заглавие „Песни“.

Сътрудничи в прочутия навремето вестник „Българан“ и заедно със Симеон Радев е съредактор на в-к „Воля“, редактира или публикува в безброй други издания. По това време, от 1905 до 1926 г., разкрива разностранния капацитет на своя талант и създава още две стихосбирки, коренно отличаващи се от първата. Това са „Хризантеми“ (1907) и „Зарници“.

От 1908 става един от водещите редактори на партийните вестници „Българска независимост“ и „Воля“. От страниците на тези издания води остра словесна битка с политическите опоненти на своята партия – народняците на К. Стоилов и демократите на Ал. Малинов. Опасният публицист се подписва с името Ланчелото.  Малко по-късно, през 1910 г., издава част от тях в отделна книга – прочутото“Конско евангелие на народняците„, илюстрирано подобаващо от карикатуриста Александър Божинов.

Кунев участва в Балканските войни като командир

на 12-та Лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение.

След края на войните Трифон Кунев напуска стамболовистката партия и влиза в БЗНС (1919 г.), който току-що поема властта в разнебитената от военни катастрофи държава. Работи като редактор на земеделските издания „Земеделско знаме“, „Победа“, „Пладне“, „Кооперативна просвета“, а със Стамболийски са приятели.

След деветоюнския преврат през 1923 г. и последвалите политически изстъпления,Трифон Кунев се озовава в килиите на Пети полицейски участък заедно с голям брой леви интелектуалци и сдружени земеделци. Този арест може би му спасява живота, като се има предвид близостта му с убития премиер Ал. Стамболийски. Но оттук нататък става редовен посетител на полицейските участъци и затвори. По този повод Хр. Бръзицов казва през 1930 г.:

„Изглеждаше така, че или е лежал в затвора или ще лежи тепърва.

Такива широкополи и широкобрадести хора биват комити с пушки или с перо. Никой български писател не е лежал

Трифон Кунев на снимка

Д-р Никола Михов,
Трифон Кунев, Димитър Подвързачов и Николай Лилиев, София около 1920 г.

толкова пъти в затвора и никой не е минавал толкова често за комита по перо.“ (цитирана е публикация на Цвета Трифонова – б.р.)

Следващият му арест е на 16 април 1925 год., веднага след кървавия атентат в храма „Света Неделя“. За своя престой в килиите на Обществената безопасност писателят разказва в статията си „Посраменото насилие“.

От 1931 до 1934 г. Трифон Кунев е народен представител на БЗНС в ХХIII Народно събрание. Поради тази причина и превратът от 19 май 1934 г. не го отминава безследно. Донос става повод за обиск в семейната къща на ул.“Раковски“ 91, където е открит пистолет „Щаер“. Веднага след това Кунев отново е арестуван и отново попада в Дирекция на полицията.

След забраната на политическите партии през 1934 г. той става ктитор е на старинната ротонда „Св Георги“ и продължава журналистическата си дейност. Съвременниците му помнят

едрата фигура с широкопола шапка и библейска брада

из софийските улици и кафенета, където е желан събеседник поради своето остроумие, човеколюбие и щедрост, но най-вече заради политическата си всеотдайност.

Точно Трифон Кунев повежда каузата за спасяване на българските евреи по време на Втората световна война. Именно той отправя „Молба-подканване“ до председателя на Съюза на българските писатели Стилиян Чилингиров, с която призовава ръководството да вземе инициатива за защита на евреите.

На 9.IХ.1944 г. 64-годишният писател енергично се включва в политическата дейност като член на Постоянното Присъствие на БЗНС и редактор на новия вестник „Народно земеделско знаме“.  На 30.IХ.44 г.е избран за Председател на СБП, а през ноември с.г. и за директор на Народния театър. Нагърбва се едновременно с няколко важни и отговорни поста в това смутно и тревожно време, защото е най-популярната и крупна културна фигура сред земеделците.

По-късно негови приятели, а и всякакви наблюдатели се чудят как опитни политици като Гр. Чешмеджиев, Г. М. Димитров, Кр. Пастухов, К. Лулчев се наемат да сътрудничат на комунистическата партия в Отечествения фронт. Трифон Кунев е сред тях. Измисленото от Г. Димитров ОФ е коварна маневра за заблуда на световното обществено мнение, удобна фасада за завземане на властта, но то не е било възможно без съгласието на Г. М. Димитров, Никола Петков и другарите им от БЗНС, както признава самият Кимон Георгиев. По това време като председател на писателския съюз Кунев изключва неудобни за комунистическата власт писатели. Този жест е напълно несъвместим с биографията му, но е факт.

Още през май 1945 г. писателят напуска председателския пост и редакцията на „Литературния фронт“.

Трифон Кунев не се подчинява на ултиматумите на ОФ, не уволнява артисти по политически причини, напротив. Затова и директорството му продължава твърде кратко – само един сезон. Бъдещите асове на соцреалистическата драматургия Крум Кюлявков, Г. Караславов, Боян Дановски и невзрачният актьор Петър Димитров са инициатори за уволнението на Кунев от директорския пост през пролетта на 1945 г.

Друга необяснима постъпка на Трифон Кунев е статия му във в-к „Отечествен фронт“ със заглавие „Тежки дни на разплата“. Тя е публикувана в броя на 2 февруари 1945 г. и е в защита на издадените на предишния ден смъртни присъди от Народния съд. Статията му завършва с афористичното двустишие на една кръчмарска пословица: „Пили та пели, / плащали–плакали“.

Междувременно Трифон Кунев подхваща поредицата опозиционни фейлетони, които излизат под рубриката

„Ситни-дребни като камилчета“

в „Народно земеделско знаме“.

Без да бъдат пряко назовани, героите в поредицата се разпознават сами и силно засегнати, излизат на арената, готови за саморазправа с автора. Историята с Алеко и неговия герой, портретувана от класика на карикатурата Илия Бешков, се повтаря във всичките й аспекти – литературни, политико-социални, личностни и събитийни. Заради „камилчетата“ Кунев често е привикван от прокуратурата.

От страниците на своята колона писателят категорично изрича суровата истина за черните дни на терора: „Една варварска революционна ярост залива изстрадала България. Режимът на кръволока Александър Цанков започна да бледнее пред това, което става в името на „свободата и демокрацията.“

Комунистическите стратези на диктатурата хвърлят срещу Трифон Кунев „разгневения пролетариат“ и той на два пъти е пребиван от „народа“.

След 1944 г. Трифон Кунев на два пъти попада в затвора като политически арестант.

Ето какво си спомня

дъновистът Нестор Илиев за последните години от живота на Трифон Кунев:

„… Имаше тука международна комисия съюзническа, от англичани и американци, и се проведоха избори. Той обаче, Трифон Кунев, беше в затвора. Неговата околия – Луковитска, без той да произнесе нито една дума за предизборна кампания го представи за депутат. Той разбира се е в затвора – затворник. Луковитска околия го избра за народен представител и тогава го освободиха за известно време и той продължаваше да пише тези уводни статийки на в-к „Земеделско знаме“ – „Ситни, дребни като камилчета“. Впоследствие излезнаха тези статии, събрани в книжка, но разбира се после бяха конфискувани. И втори път беше изпратен в затвора – в Сливенския затвор, но тогава съюзническата комисия не беше в България, да се намесва и да защитава. Така че той прекара известно време, 2 или 3 години в затвора, не мога да си спомня. Но той беше вече над 70-годишна възраст. Много допринесе за неговото освобождение писателят Людмил Стоянов. И разбира се след като бе освободен, той беше без пенсия, без средства материални, тъй като имаше една малка мелничка в село Ъглен, но това са доходи слаби. Така го прибра сестра д-р Дафина Кьорчева при нея и тя се грижеше за него до края на живота му. Той посещаваше Рилските езера с д-р Дафина Кьорчева. И когато излезна от затвора, от Сливенския затвор, аз се сближих с него и го питам: „Какво ще кажете за комунистическата партия?“ „Някой – каза – ме питат, дали мразиш комунистите. Аз им отговарям: „Не ги мразя, аз ги жаля“. И той ми каза две негови опитности от пребиваването му в затвора в Сливен. Едната опитност е следната: „В килията бяхме седем души. Обаче аз и един помак от Родопите, който беше осъден там на три години затвор заради това, че се опитал да бяга вън от границите на България и само аз и той си правехме молитва при закуска и обед, и вечеря. На него му изпращаха шарлан и си топехме в чинийка с него в килията. Само аз и той, така си обяснявам аз, бяхме освободени, щото само аз и той правехме молитви в знак на благодарност и при тия условия в килията. Бяхме освободени от затвора.“ Това е едната опитност. Втората опитност е също от затвора. От време на време ме слагаха в карцер.“ Брат Трифон Кунев беше едър, могъща физическа конструкция. Разбира се килията много тясна, влага, вода, не може нито да седне, нито да се обърне – при едно такова физико – психическо състояние. Той извиква: „Господи!“ и само след няколко секунди се отваря вратата и грозно, сурово, грубо пазачът му казва: „Излез вън!“ Това ми разказа брат Трифон Кунев от неговото пребиваване в Сливенския затвор. Беше приел учението на Учителя и Словото Му.“


 


 

Моля, влезте с потребителското си име и парола, за да видите или добавите нови коментари!
(You have no rights to post comments)