Колекция от звукозаписи
Разкази
Измама - роман
Мартин Ралчевски е роден в София на 4 март 1974 г.
Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специалности теология и география.
Към 2015 г. е автор на пет романа и един сборник с разкази, както и на около четирдесет статии.
Популярни негови публикации са: „Единна теория на всичко“, „Коледа без Бог“, „Забранени ли са от Бога кръвопреливанията?“, „Ще изчезне ли българския народ?“, „Когато няма никаква надежда“, „Завръщане в България след 200 години“, „Причина-следствие”, „Реквием за една любов”, „За духовното щастие”, „За Америка без розови очила“ и др.
В момента работи над новия си роман „Антихрист”.
Авторски блог: www.ralchevski.blogspot.com
Книги на Мартин Ралчевски
Богослов по образование, сменил доста професии, докато се установи да живее в Англия, където е от пет години. Има зад гърба си пет романа. Преди повече от 10 години в Мексико, докато е каскадьор в популярния филм „Троя” с участието на Брад Пит, за първи път е обзет от желанието да напише книга. „Почувствах, че искам да оставя нещо след себе си и по възможност то да не е материално”, казва той. В момента работи над шестата си книга, която ще се казва „Антихрист”. Аналогията със заглавието на романа на българския класик Емилиян Станев не го плаши. Неговата идея за Антихриста е в буквалния смисъл и в книгата му ще се разказва за човека, който ще донесе със себе си края на света. Представяме ви писателя Мартин Ралчевски.
Той е силно религиозен и затова вярата му в Бог е едно от основните му вдъхновения. Мечтае да живее в свят, в който насилието не съществува, а бедността да е с много по-малки размери, отколкото е сега. На въпрос трудно ли е взел решението си да емигрира, той казва, че винаги се е стремял да живее според морала и ценностите, реда и закона, които се спазват в чужбина. Защото, където има ред и закони, и икономиката върви добре, и животът е по-добър. За България Ралчевски казва:„Родината е тук, а аз съм някъде там. Далече. И като много други емигранти не знам правилния път. Но обичам тази чудна земя и този отруден и добър народ. Моят народ. Единственият!”
Автор сте на пет романа досега, преди да излезе сборникът Ви с разкази „Емигрант”. Обикновено се подхожда по обратния начин…
„Така се случи, че самият аз не обичах толкова да чета разкази. Особени са ми, стрували са ми се някакви кратки измислени историйки. А е хубаво човек да потъне в един роман, особено ако е по действителен случай. Затова имам романи, в които много от нещата са преживяни и са истински, но все пак има художествена измислица. Като се върнем назад, когато написах първия си роман, не можех да си представя да разказвам сюжети, които не са се случили, но с течение на времето и откакто съм в чужбина от няколко години, се натрупаха доста истории, които са истински и сериозни, да не кажа покъртителни. Започнах да се питам защо да не ги събера в един сборник и, когото и да питах от приятели и познати дали одобряват това, ми казваха: направи го. Накрая и от издателството го харесаха и така се стигна до този сборник „Емигрант“ с 30 разказа.”
Как животът в чужбина промени начина, по който пишете, тематиката, която ви интересува, посланията, които искате да стигнат до читателите?
„Промени го дотолкова, доколкото в чужбина човек изживява болка и страдание, тъй като тя не е „лъжица за всяка уста”. Някои много бързо се интегрират и се чувстват като в родината, а други си страдат. Това толкова променя, че човек като е под напрежение и страдание, е някак по-искрен. Както е казал Достоевски, „трябва да се страда”, но не да се страда изкуствено, а просто самият живот те притиска, слага те в ъгъла и ти от тази гледна точка, през болката, по-лесно виждаш и усещаш чуждата болка. Питаха ме: как може да се чувства чуждата болка като живееш там по-добре? Аз казах: чувства се. Повече ги разбирам хората. Говоря за обикновения, за бедния, за непосредствения българин. Този човек – обикновения сънародник, го чувствам близък и го разбирам повече като съм там, колкото и да звучи странно.”
Най-голямото му желание е един ден да се издържа само с писане.
„Това високо и силно момче, този мой брат и приятел пише както винаги! Така си казах, когато прочетох „Емигрант” – казва писателят Калин Терзийски, докато представя книгата му. – Скромната му – силна и естествена като въздух или като камък правдивост предизвиква нещо като смут. Всяка суетна душа се смущава от свещената простота и от ясната като ден истина. Моята душа се стреми именно към такава простота, но все се отклонява в проклетата и усложнена високомерна суета. И изведнъж, след запомнящите се пет романа на Мартин Ралчевски, се появяват и тези разкази. Да ми напомнят, че самомнението и усложнените пози и интелектуалниченето са просто панделки по гушата на глупостта!”
Ако имаш средства, в България всичко би било добре
След известно забавяне излезе „30 паунда”- четвъртият роман на Мартин Ралчевски. Писателят е роден в София през 1974 година. Завършил е теология и география в СУ „Св. Климент Охридски“. В момента живее и твори във Великобритания. Автор е на романите „Безкрайна нощ“, „Горски дух“, „Полубогиня“, както и на много публикации в различни вестници и списания. Заглавията на някои от тях като „Ще изчезне ли българският народ?“, „Завръщане в България след 200 години“, „За Америка без розови очила“ и други са добре познати на читателите у нас. За тези, които поради някаква причина не могат да си купят книгата, тя се предлага и в електронен вариант за една четвърт от цената на корицата й на сайта: www.ciela.com. Или може да се заяви под наем, като за 30 дни цената е 4 лв. Ралчевски се отказва от авторския хонорар и не печели от книгата. Единствено се надява чрез нея да помогне на читателите да научат някои нови и полезни неща – например за българския блян към всичко западно, което всъщност се крепи на гнила основа.
- Какво искате да кажете чрез тази книга на читателите в България,
г-н Ралчевски?
- В този роман съм се опитал да представя преплетените съдби и
търсения на един млад българин и един млад англичанин към така наречените вечни въпроси. Темата е деликатна, защото съвременните хора сякаш вече не се интересуват от тези неща. Все по-малко са тези, които си задават въпросите защо съм тук, накъде отивам и какъв е смисълът на всичко? Героите в романа ми преминават през много трудности, изпитания и търсения, и накрая и двамата успяват, така да се каже, да намерят себе си. Но каква е цената? Според мен твърде вероятно е, когато читателят прочете този роман, да си каже две неща: или че това е пропилян живот, или пък, че това е живот, който подбужда към подражание. Не съм се опитвал да вменявам идеи, а съм оставил всичко на преценката на читателя.
- Истински събития ли са в основата на романа?
- Единият от главните герои – англичанинът, е по образ на реално съществувал човек, дори името, което приема след посещението на Света гора, съвпада с истинското, но в неговия живот има голяма доза художествена измислица. Що се отнася обаче до Иван – другия герой в романа, неговата емиграция, животът му в Англия, устройването, препряствията и прочее, то те са съвсем близки до реалността.
- В книгата се сблъскват два ценностни модела – на човека от Изтока, който търси начин да стане богат материално, и на човека от Запада, който е беден откъм духовното. Според Вас, къде в тези коренно противоположни търсения се крие смисълът на човешкия живот?
- Преди, когато живеех в България, изпитвах някакво негласно преклонение към западняците. Казвах си: ех, как са устроили всичко в техните страни. Колко им е чист, подреден и лесен животът. Колко са умни, силни и способни. Техните езици се говорят по цял свят. Техните открития се ползват от всички. И прочее. Сега обаче, когато живея зад граница вече повече от три години, придобих различни впечатления. Без да се отмятам от това, което изброих по-горе, забелязах от опит, че западните хора наистина притежават почти всичко, но им липсва нещо много важно – вярата. В страните от западна Европа живата вяра отдавна е престанала да съществува. Може би ще възразите, че това е така и в България. И ще имате известно право. Но в България, както и в останалите източни страни, има една закваска от вярващи (може би около 10-15% от населението), която няма аналог на Запад. Така че колкото и да му се иска на западняка, той сякаш е обречен никога да не узнее какво е тайнственост, а още по-малко пък може да почувства или да преживее тези неща. За да ме разберете по-лесно, ще опростя изказа. То е все едно да попитаме какво избираме – нова кола или любов. Разбирате ли? Нещата са несъпоставими.
- Кога човек губи вярата, въпреки че се случват събития, които му подсказват надежда?
- Човек губи вярата, когато избере да бъде рационалист. Тоест, когато започва да вярва само на фактите. Например, че той няма нужното образование и квалификация, и затова е обречен да мизерства. Че всички политици са крадци, защото повечето наистина са такива. Че хората са предимно лоши и т.н. А така не бива. Всеки трябва да вярва дори тогава, когато всички факти сочат противното. Например фактите от последните години сочат, че нашият етнос ще изчезне след около 180-200 години и на днешната територия на страната след този период ще живеят други народи. Това са фактите. Напук на тях обаче, човек не бива да губи вярата си и да става прагматик. Напротив!
- Ако един човек е истински вярващ, какво би му донесло това?
- Знаете ли, има един сравнително нов игрален руски филм, казва се ”Чудо”, на режисьора Александър Прошкин. Филмът е по действителен случай и си заслужава да се види. В него става дума за едно чудо, което никой не може да обясни. Всички се смущават и плашат, но никой не се решава да потърси отговора в христинската религия. На всички им се иска да си обяснят чудото по научен начин. Това обаче не им се удава. И загадката ги подлудява. Накрая се случва нещо съвсем непредвидено – едно малко момче с чиста вяра отваря, образно казано, очите на всички поради един прост факт – то притежава чиста вяра. И питате какво би донесла вярата на човека? Би донесла най-важното – намирането на самите нас, защото без вяра, кажете ми, какъв е смисълът на този живот? Да заминем всички на Запад ли? Да се пръснем от ядене? Да пострим къщи? Или да научим няколко езика? Или пък да… погребем родителите си и да родим, на свой ред, деца? Та това е само един цикъл, който по един и същи начин се повтаря през вековете, но следа след него няма.
- Вашите книги се посрещат с интерес в България. Има ли шанс те да бъдат издадени и в чужбина? „Безкрайна нощ“, например, е подходяща и за сценарий за филм…
- Докоснахте болна тема за мен. Да, много бих искал това да се случи, но вече сякаш се уморих да обяснявам на западните литературни агенти, че предлагам нещо, което притежава своите плюсове. Те единствено се взират в славянския корен на името ми, в недостатъците и грешките на превода, като не желаят (а може би и не могат) да вникнат в посланието на романите ми. Тоест, това е почти обречена кауза. Както казах и преди, трудно е да убедиш западния човек, че най-ценното нещо в нашия свят е човешката душа, когато той, априори, не вярва в нейното съществуване.
- Преди време имах възможност да прочета разказа Ви „На екскурзия в България“. Как изглежда България отвън?
- Обичам България. Гледам българска телевизия, новини, филми и публицистика. И се вълнувам за съдбата на родината ми. Затова ви моля не приемайте този ми разказ като антибългарска пропаганда, а точно обратното. Написах го, за да подтикна хората да помислят над бъдещето и да се стреснат. А България отвън не изглежда лошо. Стига да имаш средства и всичко там би било наред. Но добри средства днес трудно се припечелват. И навярно затова младите хора ежедневно продължават да я напускат. В Европа и Америка винаги ще има нужда от слуги и все повече хора ще поемат натам. Аз обаче гледам към България от един по различен ъгъл–гледам на нея като на носителка на православието. А православието, повярвайте ми, е най-ценното и значимо нещо, което притежаваме като народ. И аз вярвам, че именно заради него няма да изчезнем никога. Но за целта се изисква усилие и от нас самите.
Интервю на Димка Кабаиванова
За 24 май Мартин Ралчевски представи немския превод на книгата си „30 паунда” в Германия
По покана на Българската православна църковна община в Хамбург „Св. св. Кирил и Методий” и берлинското издателство „Антеа” писателят-богослов Мартин Ралчевски представи между 14-ти и 20-ти май в Берлин и Хамбург немското издание на романа си „30 паунда”. Същинската премиера на немския превод на четвъртия роман на Ралчевски се бе състояла няколко месеца по-рано, през м. март, на тазгодишния Панаир на книгата в Лайпциг (един от най-старите по рода си в света).
Литературните четения с православния автор, живеещ от 2009 г. със семейството си в Англия, започнаха в германската столица. Там Ралчевски представи романа си на литературния фест „Берлин-Германия-Европа”, състоял се в културния дом в Берлин-Карлсхорст и организиран от издателство „Антеа”, което е отговорно за публикуването на немския превод. Едни от основните въпроси, които вълнуваха смесената публика, се въртяха около избора на единия от двата централни образа, младия католик Джак, да приеме православно монашество, както и около чудото, случило се с мощите на реалния прототип на Джак, което се описва в романа.
***
Второто представяне в Берлин се проведе в Българския културен институт. Наши сънародници и немци, избрали пътя на Православието, задаваха множество въпроси, свързани с християнските ценности в съвременното мултикултурно общество и с монашеския живот в Света гора. Там Мартин Ралчевски наблегна на това, че в романа си той не говори за национални, а за общочовешки проблеми и стремежи като търсенето на душевен мир.
***
В Хамбург Мартин Ралчевски бе поканен от българския свещеник, о. Кръстин Апостолов, да държи проповед по време на светата Литургия. Авторът призова миряните да се замислят върху пътя към спасението на човешката душа, който според него се състои не само в милосърдието и добрите дела, а и в правилната вяра. Това бе и централната тема в последвалата открита беседа: доколко Православието, което отстоява Ралчевски в творбите си, може да се приложи като начин на живот в западното общество, където реално ние сме на гости и се надяваме на добро и толерантно отношение, доколко то наистина е превъзхождащата християнска религия.
***
Кулминацията на литературното турне на Ралчевски в Германия бе мултимедийното представяне на романа „30 паунда” в галерията на артистичното дружество GEDOK. Между подбраните пасажи, които бяха прочетени на български и немски език, българската пианистка Дария-Кармина Йосифова сътвори на рояла музикални проникновения с неочаквано звучене и силен характер. И там се отправиха множество въпроси към автора, който чрез книгите си търси път да помогне на повече хора да утвърдят вярата си.