Да помогнем на Иван

Здравейте, приятели, колеги, познати и непознати добри хора. Това е Иван. Всеотдаен и вкъщи, и на работа, готов безстрашно да се захване с решаването на всякакви проблеми. Иван е диагностициран с агресивна, бързоразвиваща се болест – остра миеломоноцитна левкемия, придружена от FLT3-ITD генетична мутация.

За да помогнете, моля посетете някой от специалните сайтове на кампанията:

https://www.helpivan.com/

https://www.gofundme.com/help-ivan-battle-leukemia?utm_medium=wdgt

Търсене

Регистриране

Посещения

8.png8.png3.png4.png5.png8.png

В момента

1
на линия

Партньори

 

Доли медиа студио
Доставчик на ИТ услуги
Български дарителски форум
Уча.се - Бърз, лесен и интересен начин да учиш
Чуйте новите български хитове в София
Съюз на слепите в България
Иван Вазов
Къща музей - Сопот
Национален литературен музей

 

 
 

Заветът на Св. Иван Рилски" е уникален документ, чието място в духовен и верови аспект е до Паисиевата история - мерило за националното ни самосъзнание.

Св. Йоан Рилски. Стенопис от XIV в. в църквата на Земенския манастир.
Св. Иван Рилски
(ок. 876-946)


          

Заветът има четири познати преписа, които нашето духовенство приема за автентични. Единият се намира в библиотеката на Рилския манастир и е изложен в постоянната експозиция на музея му, вторият, направен от монах Касиан, е датиран 1860 г. и се съхранява в Националната библиотека, третият е дело на Неофит Рилски (ок.1793-1881), а четвъртият е по-късен и е редактиран езиково. Последните два преписа се намират в сбирката на Етнографския музей в София.

Подробно е писaл върху този проблем проф. Иван Дуйчев в книгата си "Заветът на свети Иван Рилски". Книгата е писана още през 1948 г., но e издадена от наследниците му чак през 2000 година.

Виж също: Текстът на завета на английски език: Testament of St. John of Rila

Св. Иван Рилски

ЗАВЕТ  НА СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята - постеля и тревите храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, а Христовата сила, която е в мене - защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва.

И като ви виждам днес събрани в Господа тук, гдето, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове, а освен това, като предвиждам, че наскоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождение от тукашния ми живот настоящето мое отческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чеда земно наследие от сребро и злато и друго имущество, та като поменувате вашия отец по Светия Дух, да не забравяте и неговото завещание.

Зная аз, възлюбени в Господа чедца, зная добре, че вие като новоначални, още не сте утвърдени в иноческия живот. Но не бойте се, защото Божията сила в немощ се показва съвършена. Тъкмо поради това и намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та, като го имате винаги в паметта си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез добродетелите в страх Божий. Защото вярвам в моя Бог, Комуто служа от моята младост и усърдно му се покорих, че след моето заминаване тази пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от множество пустинни жители и за нея ще се изпълни писаното: чедата на запустялата са много повече, отколкото на тази която има мъж.

Поради това, моля ви, чедца мои, които в Господа съм събрал, моля ви, моя утроба, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, и заедно с апостола казвам: "Пак съм в мъки, докато се изобрази Христос във вас." Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, да не нарушите или изоставите нищо от него след моята смърт, но всичко, което написах, както е написано, да изпълнявате напълно, както сте се и обещали пред Бога. И който пристъпи или наруши нещо от него, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Сина и Светия Дух и да няма дял със светците, които от веки са угодили Богу, но неговият дял да бъде с онези, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда, да бъде заличен от книгата на живите и да не бъде записан с праведните".

И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.

А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Защото за инока богатството не е сребро и злато, но съвършената бедност, отречението от своята воля и възвишеното смирение. Не ви казвам това като мои заповеди, но ви напомням Христовите заповеди. Защото Той казва на Своите свети ученици, а чрез тях и на всички, които са се отрекли от света: "Не притежавайте злато, нито сребро, нито торба, нито медни пари в пояса си и прочее." Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има. Ако прочее, имаме безсъмнена надежда в Бога, Той не ще ни остави лишени от нищо, защото сам Той казва: "Ако жена би забравила своите чеда, то Аз не ще ви забравя." И другаде: "Търсете първо царството Божие и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде." Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият опита да изкуси чрез сребролюбие и мене - понеже благочестивият цар ми изпрати множество злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не го приех, но го върнах на оногова който го изпрати понеже така помислих в себе си: Ако бях желал да имам злато и сребро и подобни тям неща, то защо дойдох в тази страшна и непроходима пустиня, гдето не намерих човек, но диви зверове - и така се избавих от козните на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва в онези неща, от които самоволно се отрекохме. Поради това и вие не търсете нищо от тези неща. Защото вашия Небесен Отец преди вашите молитви знае от що се нуждаете.

Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния цар, Комуто се записахте да бъдете войни и да воювате не по плът и кръв, а против миродържителя на тъмата на този свят. Но и пророк Иеремия ни заплашва, като казва така: "Проклет да е човекът, който се надява на човека" и останалото. Като изброява злините, той добавя че е благословен човекът, който се надява на Господа. Не казвайте, що ще ядем, или що ще пием, или в що ще се облечем. Защото езичниците търсят всичко това. Погледнете птиците небесни как не сеят, нито жънат, нито събират житници, и вашия Небесен отец Ги храни. Не сте ли вие по-горни от птиците? Щом веднъж сте излезли от света, не се възвръщайте назад нито с тялото си, нито с ума, защото никой, според казаното, като положи ръка на ралото и поглежда назад, не ще бъде насочен към Небесното царство. Но и апостолът, прочее учи да забравяме онова, що е отзад и да се стремим към това, що е напред. Що означава, чедца мои, това: да забравяме нащата, които са зад нас? Нищо друго, освен да предавам всячески на глъбините на забвението всичко онова, което - излизайки заради Бога от света - сме изоставили и презрели, а да се стремим към лежащия пред нас подвиг, към който бидохме призовани от нашия основоположник - преблагия наш Бог Господа Исуса Христа, Който ни е удостоил да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и Неговото бреме е леко.

И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво, отправяйки поглед само към вечното въздаяние, което Бог е подготвил за онези, които Го залюбиха. Общежителното пребиваване в много неща е по-полезно за иноците, отколкото уединеното. Защото уединеното не подхожда на мнозина, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели. Общият пък живот изобщо е полезен за всички, както и отческите книги достатъчно ни казват това и ни учат. Духоговорещият пророк Давид го възхвалява, като казва: "Ето, колко е добро или колко е красиво да живеят братята заедно." Към това припява и един духодвижен църковен песнописец така: "Защото в това Господ обеща вечен живот." Но и сам благият наш Владика Господ Исус Христос не казва ли със своите пречисти устни: "Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и Аз всред тях." А нашите богоносни отци казват за самопребивателния живот: "Горко на самичкия, защото ако падне, няма кой да го вдигне."

Поради това, чедца, щом като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но напротив, утвърдете го и бъдете като едно единно тяло в Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други нозете, които се явяват тези, които работят и носят, други пък - другите части на тялото, та да се състави от всички единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа - сиреч чрез духовно разсъждение - и да няма нищо разделено. И когато се установи такова пребиваване и живеене според Господа, тогава и Той сам ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо.

Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: "Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички." Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение. Ако ли пък, както казва великия наш отец и иночески наставник преподобния Ефрем Сирски, всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение. Защото той се моли към Бога и Отца и за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомислени, именно тези и всички, които чрез тях вярват в Него, и говори така: "Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, както сме и Ние." И другаде: "Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни." Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към Своите ученици: "Мир ви оставям, моя мир ви давам." А какъв е този Христов мир, чедца? - Той сам отново казва, като говори: "Не както дава светът ви давам Аз." Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: "И неговият мир няма предел" (Ис. 9:7). Но и апостолът ни учи, като казва: "Имайте мир и святост - с всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога." Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневявате благия ваш Владика Бога.

Ако ли пък се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете отсред вашето събрание, за да не се обърне това на разяждаща живеница, според Апостола, и да не се разпространи злото между добрите, и да не би някой корен на горчивина да прорасте нагоре, да направи пакост и чрез това да се осквернят мнозина. И злият вълк да не смути мирното Христово стадо, защото и такива ще се явят. За тях предсказва Христос, говорейки: "Защото е нужно да се яви съблазън, и горко на света от съблазънта." Поради това и вие, чедца, се пазете от тези неща и не ги допущайте да живеят между вас. Но ги отклонявайте далече от себе си, както пастирът прогонва краставите овце от чистото стадо.

Като живеете пък вкупом заради Господа и понасяте тежестите един другиму, не пренебрегвайте и онези, които живеят в уединение и се скитат в пустините, и в пещерите, и в земните пропасти - за които не бе достоен целият свят - но ги снабдявайте, когато може, за да ги имате като молители пред Бога, защото молитвата на праведника може много да постигне.

Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антония, Теодосия и другите, които просияха като светила в света със своите добри дела. Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова, що е установено от светите отци.

Ръчната работа да не бъде пренебрегвана от вас, но, прочее, в ръцете ви да има работа, а молитвата: "Господи, Исусе, Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния" да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви - споменът за смъртта. Такова беше деянието на древните пустинни отци, и те не ядоха напразно своя хляб, и не само те самите се препитаваха от труда на своите ръце, но отдаваха и на нуждаещите се, и така не се излъгаха в своята надежда. Защото, както казва апостолът, добре е сърцето да се утвърждава с благодат, а не чрез храни, от които не са получили полза онези, които са живели всред тях. А той казва: "Да пребивава братолюбието, не забравяйте странолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят са угостили ангели."

Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и заради това се нуждаят от вразумение.

Още много имах да ви говоря, възлюблени ми в Господа мои чедца, но не е възможно всичко да се напише. Предавам ви на Тогова, Който е извор на всяка премъдрост и разум и истински Утешител - на Светия и животворящия Дух, та той сам да ви даде мъдрост, да ви вразуми, да ви просвети, да ви научи и настави на всяко добро дело.

А сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий за наставник и началник вместо мене, за когото вие всички свидетелствате, че е годен да ви управлява добре и според Бога, и единомислено го избирате за началник, ако и да не желае, но поради послушание и смирение се повинува на вашето искане. А след това - когото Бог ви покаже.

Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги поменувайте във вашите молитви мене, грешния ваш отец, за да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята и се боя от [Страшния] съд и мъките, които са приготвили за грешниците като мене, и Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.

Написа се в годината от създаването от света 6449 [941 от Р. Хр.], в 25-ия ден от месец март.

Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, подписвам със своята ръка и потвърждавам гореказаното.

Из книгата на проф. Иван Дуйчев
Рилският светец и неговата обител. Живот и иночески подвизи гл. III част Б
Библиотека “Златни зърна”, София, 1947 година.


Български дарителски форум и Американска фондация за България представиха тритомното издание Енциклопедия «Дарителството»: Дарителски фондове и фондации в България 1878 – 1951 г.


Енциклопедията разказва накратко над 1200 истории на личности, които са имали щедростта и волята да променят света около себе си и често са превръщали дори своята лична загуба в дарителски жест. Това са общественици, политици, учители, интелектуалци, военни – хора с различни професии и с различни финансови възможности, които си приличат в едно – в увереността, че с техните дарения ще бъде изградена една модерна страна. Част от тях са известни, повечето обаче са непознати за широката публика. Идеята на енциклопедията е да събере на едно място информацията за тези дарители – с кратка автобиография, мотивите им да дарят, както и със справка за фонда или фондацията, учредени по тяхна воля.

Това е първото издание, което обобщава в близо 1000 страници историята на дарителството в България от 1878 – 1951 г., когато с Държавен указ всички фондации и дружества са задължени да ликвидират дейността си и да предадат имуществото и парите си на държавата.

Автори на статиите в изданието са проф. д.и.н. Веска Николова (ИИИ-БАН), доц. д-р Росица Стоянова (ИИИ-БАН), Цветана Величкова (НА-БАН), д-р Милена Тодоракова (ДА „Архиви“), д-р Калинка Анчова (ЦДА), проф. д.и.н Тодор Петров (ВА „Г.С. Раковски“), Дивна Гоцева (ИИИ-БАН).

 

В тази секция поместваме части от завещанията на значими български дарители, предоставени от авторите на Енциклопедията. Наричаме словата на тези достойни българи ЗАВЕТИ и вярваме, че тяхното дело е не само спомен за миналото, но и пример за бъдещето.

Със съдействието на Г-жа Красимира Величкова - Директор на Български дарителски форум.


ЗАВЕЩАНИЕ НА КОЗМА ТРИЧКОВ

Имеющи предвид, че страдая от една хроническа болест, която ме топи от ден на ден, като смятам, че според съветите на лекарите и разни опити се доказва вече, че тая болест е неизцелима;

Като си наумявам, че человеку не е естествено дадено да познава дирния час на живота си и тъй е необходимо да бъде готов за всяка една непредвидима случка и най-вече като нямам нито един наследник горен (баща, майка) и долен (деца), като неженен… и наконец като гледам, че отечеството ми България има голяма нужда от умствено развитие, като Българин, роден от родители българи, православни, в гр. Враца, ако и от малък съм напуснал отечеството си… но понеже го обичах много, всичкия си живот се трудих за неговото благоденствие, вярвам, че изпълнявам една от най-святите длъжности, като ида в помощ на отечеството си, с малкия си имот, когото посвещавам за умственото му развитие.....

Букурещ, 18 февруари 1867 г.

 


 

ЗАВЕЩАНИЕ НА ПЕТЪР КЕРМЕКЧИЕВ

Чрез което заявявам последната и неотклонимата си воля относително начинът, по който се разпорежда след моята смърт с всичкия ми имот, който притежавам днес и който би прибавил още в бъдеще, колкото Бог ми подари още живот.

[…]

ІV. Тъй като от детството съм живял в Румъния, дето винаги съм срещал братска любов между румънския и българския народ, оставям двеста хиляди лева (лв. 20 000) в полза на девическото сиропиталище „Елена Доамна”, от прихода на които, под надзора и контрола на румънското правителство ще се поддържат и възпитават бедни момичета.

[…]

VІ. Целият остатък на настоящия ми имот, или и по-голям, колкото сиреч ще се намери при смъртта ми, оставям го на милото и любимото ми автономно отечество България, в лицето на Българското правителство, с единствената цел, щото от тоя имот да се състави един вечен фонд под наименованието „Фонд за народно образование Петър Н. Кермекчиев”, от прихода на който да се изпровождат ежегодно едно число млади българи, и само българи, за придобиване и допълнение [на] научното развитие в образована Европа. Младежите, което ще се изпровеждат, ще са само ония, които ще са свършили успешно първоначалните четирикласни училища в България, които би били лишени от средства и които би били издържали чрез конкурс и изпит най-добрите ноти относително учението и поведението. Българското правителство ще състави статути за доброто управление на този фонд и всякой български гражданин ще има право да тегли на отговорност министра или чиновника, който би злоупотребил с това богоугодно мое учреждение.

[…]

Направих това завещание от моя свободна воля, неповлиян от никого, имащ в пълно здраве умствените си сили, като го написах и подписах със собствената си ръка.

Букурещ, 27 ноември 1879 г.


 

ПИСМЕНО ЗАВЕЩАНИЕ НА ПЕТЪР ДАБКОВ

Аз долоподписаний жител от г. Търново, махлелия на църквата „Св. Констандин”, възраст на тридесет и седем години, като от някоя година насам боледувам и тъй като виждам, че человеческият живот е в неизвестност, за това решавам и си съставям предварително завещание по следующите ми мои убеждения и начертания:

Аз като съм женен около седем-осем години, до днес като нямам от мен рождено дете за наследник на моята къща и имущество, което съм можал малко-много с труда си да спастря, смятам, че ако би се лиша ненадейно от този лъжовния за нас свят, ще да ми се ограби и разпилее всичко, без да подействува [за] ни най-малка обществена и племенна полза (тъй също и за мое възпоменание), днес аз с чиста съвест и добра воля  завещавам си собствената къща с къщните мои принадлежности, тъй също и от капитала си сто хиляди гроша на училището на Търновската гимназия „Св. Кирил и Методий”.[…]

Търново, 26 май 1884 г.

 


ИЗ ПИСМО НА АННА НИЧОВА ДО РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО

Русе, [1908 г].

 На 3 ноември  1907 година имах голямото нещастие да загубя внезапно мъжа си д-р Хр. Ничов, който беше единствената подкрепа и утеха в живота ми.

Покойният през целия си живот като лекар беше ревностен труженик в полето на медицинската наука, а специално по туберкулозата; ето защо, за да облекча отчасти голямата си тъга, искам да свържа навеки името на покойния с дейността, която ще се развива у нас в бъдеще по борбата против туберкулозата. За тази цел и по случай основаването на Българската академия на науките, отделих от скромните си средства лв. златни 4000 (четири хиляди), които внесох в Русенския клон на Българската народна банка под название „Фонд  Д-р Христо Ничов”, лихвите от които на вечни времена да бъдат на разположение на Българското книжовно дружество (бъдещата Българска академия на науките).

1.             Лихвите от тоя фонд в размер лв. зл. 200 да се дават ежегодно като награда на най-добрия оригинален труд против туберкулозата, написан на български, от българин, православен, български поданик и напечатан било в отделна брошура или пък поместен в някое българско списание или вестник.

[…]

Русе, 1908 г.

 


ТАЙНО ЗАВЕЩАНИЕ

НА АНГЕЛ ПОПОВ ОТ ГР. ТЪРНОВО

С труд и постоянство в продължение на цял живот, заобиколен от добрината и грижите на обичната ми съпруга и другарка в живота, която не е престанала да ми помага и да ме окуражава в минути на несгоди и пречки в живота, аз съм придобил известно състояние. Понеже съм вече в напреднала възраст и понеже желанието ми е щото това ми състояние да послужи главно за най-належащите обществени нужди на любимото ми Търново, а особено да помогна на тия, които искат, но нямат възможност да се приготвят, за да добиват прехраната си с работа, аз направих настоящето завещание, в което разпореждам всичките си имоти, настоящи и които ще добия до смъртта си. Мисля, че с това следвам достойния за подражание пример на много наши родолюбци и че изпълнявам според силите си християнския дълг мойте ближни.

Съобразно с това, освен наследниците, които назначавам на имотите си, аз определям един ред завети, които да се дадат на разни лица, както следва:

А. НАСЛЕДНИЦИ:

Освен съпругата си Мария А. Попова за мой наследник назначавам Търновската градска община и им завещавам на тези мои двама универсални наследници имотите си по следующия начин:

Целта, за която завещавам тези имоти на Търновската община е: да се даде възможност на тези, които нямат възможност да добият по-високо образование, а желаят с честен труд и леснина да добиват в една свободна професия средства за посрещание нуждите в живота си, да могат такива да се сдобият с нуждните за това знания. Водим от тази цел заповядвам щото от сумите, означени по-горе в п. 5 и от приходите на имотите ми, означени в п. п. 1-4 да се образува един фонд и когато този фонд стане толкова голям щото от него и с помощта на Министерството да може да се направи едно училищно здание и от останалия доход от фонда с дохода от имотите, означени по-горе в п.п. 1-4, да могат да се издържат потребните преподаватели и да се посрещат разноските за мебели, пособия и пр., чак тогава да се направи училищното здание и да се открие в него едно нисше Индустриално училище, в което да се приемат за ученици синове на семейства от гр. Търново, а ако остане място- от цялото окръжие. За управление на фонда и редовното прибиране на доходите от мойте части от фабриките и за управляване на самото училище да се избере от Търновския общински съвет една комисия (Ефория) от пет души, търновски граждани, която да работи по един правилник, одобрен от Общинския съвет и от надлежното Министерство. Желанието ми е щото фондът, както и училището, да носят моето име.

Търново, 26 юни 1908 г.


 

ИЗ ТАЙНО НОТАРИАЛНО ЗАВЕЩАНИЕ НА ПЕНЮ ВЕЛКОВ

 „Аще ли живеем, аще ли умираем, Божий есми”.

В името на Отца и Сина и Светаго Духа. Амин.

Днес 29 (двадесет и деветий) юли 1916 г. в гр.Търново, аз Пеню Велков, родом от гр. Дряново, жител нагр. Търново, при пълно съзнание и здрав разум, непринуден и необезпокоен от никого, като всеки смъртен човек на земята, размислих за изминалия житейски път тук на изминалия житейски път тук на земята и че по съдба стоя много близко до вечното жилище. Като прецених близката неизвестност и случайността за каквато никакви сили човешки не са в състояние да ги отблъснат и предвидят, реших да засвидетелствувам моята любов и признателност към обществото и близките си, между които живях, като им завещая всичкия си движим и недвижим имот и пари...[…]

Търново, 9 септември 1916 г.


 

ПИСМО НА д-р МАРИН РУСЕВ ДО РЕКТОРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Като Директор на народното здраве и Председател на Върховния медицински съвет, който взе инициативата за отваряне първия медицински факултет на България, считам се щастлив, че доживях деня да видя започването лекциите в храма на българската медицинска наука. В знак на моята преданост към това културно народно дело и от желание да взема макар и слабо участие в неговата подкрепа и насърдчение, моля Ви, господине Ректоре, да благоволите и приемете днес, в деня на откриването на Медицинския факултет при Софийския университет, гдето българската младеж за първи път започва да изучава медицинските науки на своя роден език, един мой скромен подарък за образуване на частен фонд “Д-р Марин Русев”.

София, 10 април 1918 г.

 


ЗАВЕЩАНИЕ НА ГИЦА ГЕОРГИЕВ

Во имя Отца и Сина и Светаго Духа, Амин.

Днес на двадесет и първи септемврий хиляда деветстотин и осемнадесета година от рождението на Спасителя Исуса Христа, долуподписаният Гица Георгиев, бръснар, жител софийски, живущ на ул. „Веслец” № 26 на гр. София, от благодарност и обич към отечество България, дето съм бил приет радушно, обикнат от всички приятели и познати, прекарал съм целия си живот щастливо и дето съм спечелил своето състояние, при пълно съзнание , здрав разум, без ничие насилие или външно влияние, като имам предвид, че всеки човек е роден, за да умре, и че за мен ще настане тази минута, когато ще се преселя във вечността, чрез настоящето правя следующите разпореждения като моя последна воля, която трябва да се изпълни точно след моята смърт от тия, за които се отнася и от изпълнителя на това ми завещание господина Министра на народното просвещение на Царство България.

София, 21 септември 1918 г.

 


 

ИЗ ДАРИТЕЛСКО ПИСМО НА ДИМИТЪР ПЕТРОВ-КОВАЧ

Сцената от живота ми, като от вихър носена, бързо премина. Нишката се стъни и скоро ще се скъса. Подчинен на естествения закон, аз стоя пред смъртната река и чакам реда си да я премина. Преди да напусна света и да премина на отвъдния бряг, за да заживея във вечността, аз побързах и вписах в последната страница на повестта на моя живот и последната си воля.

За да послужа на града Тетевен чрез просвета и култура, аз избрах за пригодно ученолюбивото дружество „Съгласие” в града и за да му спомогна за по-обширна и плодотворна дейност по умственото и нравствено развитие на членовете и на другите граждани, завинаги и безвъзвратно му прехвърлих следните ценни книжа.

с. Гложене, 1 март 1921

 


 

ПИСМО ОТ СПАС СОФИЯЛИЕВ ДО МИНИСТЕРСТВО НА НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ

На 2 януарий т.г. се помина дъщеря ми Живка, 16 годишна, ученичка от V клас на тукашната девическа гимназия.

Покойната и първа моя рожба бе примерна ученичка във всяко отношение и винаги бе сочена от учители и нейни другарки като символ на доброта, на съкровище на всички човешки добродетели. Това още повече увеличаваше родителската ни тъга и скръб, за да търсим начин да я намалим що годе.

Да направя известно дарение на гимназията и с това да облекча тъгата за скъпата загуба не бях и не съм в състояние, защото с 25-годишната ми капелмайсторска длъжност едва мога да издържам семейството си.

Ето защо употребих моя труд, за да сторя това, което инак не можех да сторя. Взех инициативата и с помощта на учители и ученички образувахме фонд “Живка Сп. Софиялиева”, който фонд от дадения пръв концерт възлезе на сумата 10 000 лева [...]Целта на този фонд е от лихвите му да се отпущат стипендии, по конкурс, на една или няколко ученички от Пловдивската девическа гимназия, родом пловдивчанка, за да следват по пиано предимно в странство или тук.

Пловдив, 9 юни 1924 г.


ИЗ ПИСМО НА СТЕФАН ЙОТОВ ДО ДИРЕКТОРА НА АПРИЛОВСКАТА ГИМНАЗИЯ В ГАБРОВО

Аз, Стефан Йотов от гр. Габрово, съм на преклонна вече възраст. През Европейската война дадох жертва за Родината син Цанко Йотов, подпоручик, [...]който падна убит на 7 ноември 1915 г. при с. Божевци, околия Гиляни в Македония. Съпругата ми Пийка, с която преживях в сговор и разбирателство почти целия си живот, се помина на 22 септ. 1934 г. За да дам видим израз на почит към паметта на двамата покойници и за да бъда полезен и след смъртта си към българската учаща се младеж, с пожелания тя да се вдъхновява от идеалите на Родината, за която даде живота си покойния ми син Цанко, аз намислих да отделя от скромните си средства малка сума и да основа при Априловската гимназия в родния ми град един неприкосновен фонд под име „Пийка, Стефан и Цанко Йотови”.

Габрово, 19 февруари 1940 г.

 


ИЗ ПИСМО ОТ БРАТЯ МОСИНОВИ ДО ДИРЕКТОРА НА ПЛОВДИВСКАТА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ

На 18 т.м. се навършват шест месеци от ранната и така трагична смърт на скъпия ни и незабравим покойник Ангел Д. Мосинов.

Покойният е завършил целия курс на намиращата се под Ваше ръководство гимназия. Там са се учили и останалите му двама по-възрастни от него братя, за да се счита винаги цялото ни семейство много свързано с гимназията, дето тримата братя сме прекарали младежките си хубави години и от дето получихме здравата основа, която ни позволи, особено на покойния, да градим успешно нашия живот и да можем със спокойствие и радост винаги да поглеждаме назад върху изминатия от нас жизнен път.

Привързан силно до болезненост към Родината си и особено към родния си град Пловдив, покойният използуваше всеки представил му се случай да дойде тук и прекара с необичайна за човек, който е имал възможност да живее добре в чужбина, радост всред своите родители, близки и другари и подиша с пълни гърди топлия и съживителен за него въздух на родния му край.

Желаейки да свържем паметта му навеки с любимия му роден град, ние, неговите братя от името на старите му и безутешни родители, самотната му съпруга и от наше име решихме да учредим при гимназията Ви един фонд на името на покойния. [...]

Пловдив, 7 декември 1941г.


 

ИЗ ПИСМО ОТ ХРИСТО СПАСОВ ДО СТАРОЗАГОРСКИЯ ОБЛАСТЕН УЧИЛИЩЕН ИНСПЕКТОР

Знам, като човек, съм гостенин на земята майка и вече чувствувам, че дните на моя земен живот са съкратени, очаквам да бъда повикан от родителите и близки свои починали. Имам голямо желание да увековеча скъпата памет на рода си, като още приживе оставя един спомен на българското основно училище в моето родно село – Ягодово, в което получих при голяма оскъдица и трудности своето първоначално основно образование.

Стара Загора, 5 април 1943 г.

 


 

ИЗ ПИСМОТО НА ДИМИТЪР ХАДЖИВАСИЛЕВ ДО КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР І

ВАШЕ ВИСОЧЕСТВО,

Ако и роден в Румъния не съм преставал никога да желая благото и величието на България, родното отечество на моите родители. Бог изпълни желанието на всичките българи с възшествието на Ваше Височество на българския престол. Ваше Височество, само с това твърдо благоволение ще можете да докарате България до това благоденствие и величие, което й е предназначено от Проведението. Но не по-малко е вярно, че българите трябва да Ви окажат всичкото си съдействие за осъществяването на благородната цел, която Ваше Височество сте си предначертали. Народното образование и разпространението на светлината е единственото средство, за да се достигне тая цел. Проникнат убо от това желание, приех с радост предложението на гражданите от гр. Свищов, мястото, гдето са се родили родителите ми, да съдействувам и аз за учредяването и поддържането на реално училище или класическа гимназия, в която да се преподава и Политическа икономикав гр. Свищов и на което училище те, според както ми явиха, желаят да дадат моето име и заради което аз жертвувах сумата 240 000 фр[анка] [златни], които внесох вече чрез г-на Евлогия Георгиев в Бълг[арска]нар[одна]банка в София.

Но моето желание е, Ваше Височество, щото този фонд да се употреби за закупуването по-напред в България на недвижими имущества или да се създадат изново собствености, които да принесат един годишен доход, колкото е възможно по-изгоден, и само от годишния им доход, да се зачене и довърши тази постройка в гр. Свищов на мястото, назначено за тази цел от свищовските граждани, а фондът да остане на веки непокътнат, както и други пожертвувания, които би дали в бъдеще и други пожертвуватели за основаването и поддържането на това учреждение  на светлината и цивилизацията. Името на Ваше Височество ще се запише в сърцата на учащата се младеж навеки.

Съм с най-дълбоко почитание, Височайший Господарю, на Ваше Височество най-покорен слуга:

Букурещ, 5 ноември 1883 г.


ИЗ АКТ ЗА ДАРЕНИЕ НА КИРИЛ АВРАМОВ

Подписаний Кирил Д. Аврамов, жител на гр. Свищов, българин, източно православен, роден на 10-й февруарий  1850 год., грамотен, незапретен, радващ ся на пълно съзнание и здрав ум, непринуден от никого, по собствено мое желание и добра воля, като искам да поднеса на родния си град една скромна лепта с народнообразователна и народополезна цел, а от друга страна да увековеча паметта си и тая на многообичната ми съпруга Еленка, родена Димитър Караначева. днес на хилядо деветсотин и четвъртата година от Рождество Христово месец март двадесет вторий ден, правя тоя дарителски акт за следующето:

1. Подарявам с благотворителна, народополезна и народообразователна цел на Свищовската градска община една сума от (200 000) двеста хиляди лева златни, която притежавам тоя момент ...

С тая сума да се построи едно здание за Театрален салон и читалище на градското място, находящо се на горния край на градската градина, по плана, изработен от архитекта г-н П[аул]  Бранк под мото: „FindeSiecle”[1] ...

Това здание да носи названието:

Театър и читалище „ЕЛЕНКА И КИРИЛ Д. АВРАМОВИ”

Чрез подарената сума ще бъдат изплащани всички разноски и разходи за предварителните (подготвителните) работи до почването [на строежа на]зданието, тия за построяването му, а така също и всички нужни разходи за мобелирането, декорирането и всички необходимости по него.

Свищов, 22 март 1904 г.


 

ИЗ ДАРСТВЕН АКТ НА ЙОРДАНКА ФИЛАРЕТОВА

От любов и почит към моите най-близки покойници и от състрадание към страдующите по немощ мои еднородни и едноверни братя аз съм решила да пожертвувам безвъзвратно всичките си движими и недвижими имоти за построяване в София и поддържане на вечни времена един приют за лица престарели, бедни, немощни и недъгави от двата пола и от българско православно вероизповедание, за която цел преди няколко дена по моя инициатива се основа в столицата благодетелно дружество „Всех скорбящих Радость”

Понеже целта на това дружество е моя заветна цел, от друга стрна лицата, които влизат в неговия състав ми вдъхват достатъчно вяра за осъществяване целите ми, реших доброволно и по мое собствено желание, без всяко външно вмешателство, да подаря на реченото дружество за сега част от имотите ми, що притежавам, а именно:

1. Място в град София, площад „Съборни”, с общо пространство 443 кв. м и 13

см., върху което е построено едно старо здание...

Дружеството има право да се ползува от всички права и привилегии върху

мястото, каквито аз съм придобила или ми се следват по закона за благоустройството на населените места в Царство България.

София, 29 ноември 1909 г.


ИЗ ЗАВЕЩАНИЕТО НА ДИМИТЪР АПОСТОЛОВ ЦЕНОВ

София, 1 септември 1912г.

Долуподписаният Димитър А. Ценов, българин, български поданик, родом от Свищов, живущ в София, здрав телесно и умствено, като желая след смъртта ми никой от роднините ми да не наследи моя имот, движим и недвижим, в размер както аз в това си завещание определям, и като желая всичко да бъде употребено за целта, която означавам по-долу, с пълно съзнание и [без]всяко принуждение написвам саморъчно мое завещание, което трябва да се счита за изражение на моята последна воля, като отказвам всякакво право, както на роднините си, така и на други лица, които и да били те, да оспорват тези мои разпореждания.

§ І. Оставям и назначавам за свой универсален наследник Българската държава, в лицето на господина Министъра на народното просвещение. На Българската държава, като мой универсален наследник оставям всичките си движими и недвижими имоти след смъртта ми със задълженията, които му възлагам, както следват по-долу. ...

3-о. След реализирането на всички вземания, наедно с всичко друго, което ще притежавам в деня на смъртта си и след като се изплатят разпорежданията ми по пункт 1-й и 2-й (първи и втори) на този параграф, останалото мое имущество, в неговата цялост завещавам и нареждам да послужи за образуването на един фонд, носещ на вечни времена моето име „Димитър А. Ценов” – приходите на който фонд да се употребят изключително за целта и по начина, както по-долу обозначавам.

[...]

Моите деди, баща и аз намерихме нашия поминък в търговията и по традиция привезан към нея, съм твърдо убеден, че в бъдеще в България търговията и нашето търговско съсловие, ако то успее да се постави на висотата, която му подобава, ще бъдат важни фактори не само по развитието и напредъка на нашето отечество, но ще имат и решающо значение в съдбата на родината ни. Дълбоко убеден в това и от желание да  бъда и аз що-годе полезен за постигането [на]тя цел, реших да посветя всичкия си труд на търговското поприще. И като вярвам, че по този начин мога да бъда същевременно до някъде полезен и на родния си град Свищов, тъй жестоко онеправдан от настаналите след Освобождението ни нови условия определям и нареждам щото, щом чистият приход на фонда достигне, както е предвидено в параграф четвърти§ІV, 300 000  (триста хиляди) златни лева годишно, веднага да се основе и издържа от прихода на фонда едно ВИСШЕ ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ В СВИЩОВ по  подобие на германските висши търговски училища и специално на недавно основаното Висше търговско училище в Берлин.

[...]

За вътрешната организация и учебен план, колкото е допустимо да изкажа тук волята си, аз разбирам, че това Висше търговско училище, като висше учебно заведение, от което да излизат младежи с висше образование. Аз считам, че средствата ще бъдат достатъчно за охолното издържание на това заведение и изказвам тук желанието персоналът на Висшето търговско училище да се избира и вземе из най-способните лица по реда, както това става с професорския персонал на Университета ни, начело с един изборен ректор за три или пет години, като се предпочитат всякога най-заслужилия, най-способния и въобще лице с авторитет, което да може да издигне това заведение на примерна висота. Под тия условия мисля, че в интерес на заведението [е]ректорът да може да бъде преизбиран.

Дисциплините, които ще се преподават, трябва да обгръщат търговските науки, финансовите науки, търговското право, банковото дело, науките по застрахователното дело и др. Преподаванието да продължи до пълно усъвършенствуване и всичко да се уреди по образеца, плана и принципите на съществуващото на съществувающето в Берлин Висше търговско училище, системата и подобренията, на които да служат за всякога и за всичко за мерило и направление на нашето Висше търговско училище в Свищов, като се има предвид щото с течението на времето тези научни клонове да се развиват до възможна висота.

[...]

Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък и към постигането на своя идеал. Амин.

София, 1 септември 1912г.


ИЗ ЗАВЕЩАНИЕТО НА ПАНАЙО АНГЕЛОВ

В името на Бога Всевишнаго, Спасителя на Человечеството, Исуса Христа и Животворящия дух Свети,

Като ми е известно, че смъртта е най-обикновеното явление в човешкия живот, че тя настъпва съвършенно неочаквано и че следователно не трябва да се оставим да ни завари неподготвени, като имам добро състояние, наследено от родителите ми, както и припечелих с моя личен труд и пестеливост, което искам да дам за ползотворни предназначения след смъртта си. Като нямам низходящи или възходящи наследници, на които да съм длъжен да осигуря съществуванието, кото съм на мнение, че е безполезно и безцелно человек да остави състоянието си на по-далечните роднини, за да се ползват от труда на другите, като намирам, че здравият разум и житейският опит трябва да продиктуват на всеки състоятелен българин, който няма законни наследници низходящи или възходящи, да остави състоянието си не другиму, а на отечеството си, което го е родило и за което е работил – аз реших да се разпоредя с настоящото си саморъчно завещание за в случай на смърт със всичкото си състояние за в полза на отечеството си, като аз считам за най-целесъобразно, цялото ми състояние, което имам и което се окаже в деня на смъртта ми, завещавам и разпределям както следва:

1. Шестдесет стотни (60%) от цялото ми имотно състояние завещавам на Търновската градска община, с които средства да построи в гр. Търново или в околностите му един приют за престарели хора от двата пола, по-стари от 60 години, преимуществено жители на Търновския и Русенски окръзи, които да са бедни, да нямат свои близки, които биха могли да ги издържат. ....Този приют да се почне не по-късно от три години след смъртта ми и да носи названието „Приют за престарели- Ангел и Аника Ангелови”.

2. Понеже обичам твърде много българската войска, на която съм посветил младините си, и по моето дълбоко убеждение и разбиране тя е най-добрата школа за народа и най-здравата опора на отечеството, то желая да съдействувам за напредъка и развитието й и след смъртта си и затова завещавам на Военното министерство десет стотни (10%) от цялото ми състояние, от които средства да се образува един фонд за вечни времена, от лихвите на който ежегодно да се раздават награди на отличилите се в стрелбата офицери и долни чинове от сухопътните войски, а във флота да се дават награди на най-добрите плувци-офицери и долни чинове.

3. Завещавам на Военното училище, гдето за пръв път в крехкия ми ум се насади любов към Отечеството и самопожертвувание за него, четири стотни (4%) от цялото ми имотно състояние, от които средства да се образува един фонд от лихвите на когото да се дават ежегодно награда на този от юнкерите, който има най-добър успех в науките си, а и добро поведение.

4. Тъй като физическото развитие на един народ е от съществените условия на всестранния му напредък и понеже родните спортни дружества съдействуват за физическото развитие на народа, то завещавам на Съюза на българските юнаци десет стотни (10%) от цялото си имотно състояние, от които средства да се образува един фонд, който да носи името ми и от лихвите на който да се дава ежегодно на отличившите се на всеки събор в разни упражнения юнаци.

5. Тъй като и двамата ми братя Янко и Боян Ангелови се поминаха много рано още като ученици, то в тяхна памет завещавам на Русенската мъжка гимназия десет стотни (10%) от цялото ми имотно състояние, от които средства да се образува един фонд на вечни времена, който да носи името на братята ми „Янко и Боян Ангелови” и от лихвите на който да се дава ежегодно награда на завършилите с особен успех ученици от същата гимназия.

6. Тъй като покойната ми майка обичаше много женския труд, ръкоделието, то в нейна памет завещавам на Женското дружество „Добродетел”, което издържа стопанско училище в Русе, три стотни от цялото ми имотно състояние, от които средства да се образува един фонд, от лихвите на когото да се дават ежегодно наглади на завършилите с особено отличие това училище ученички. Фондът да носи името „Аника Ангелова”.

7. Предвид моралния упадък на съвременното общество, което се дължи на разрушителното действие от проповедите на крайните учения, необходимо е да се обединят усилията на проповедниците на правдата и истината, както и любовта към Отечеството, каквито за сега се явяват религиозните проповедници в църквите, затова завещавам на Църковното настоятелство на църквата „Св. Троица” в гр. Русе три стотни (3%) от цялото ми имотно състояние, от които средства да се образува един фонд, от лихвите на когото да се дават възнаграждения на религиозните проповедници в русенските църкви по личното одобрение и решение на господина Доростолско-Червенски митрополит.

Фондът да носи името ми.

Търново, 1 юни 1918 г.


ИЗ ПИСМО ОТ ИМЕТО НА ДИМИТЪР ИКОНОМОВ ДО БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

В една среща на 11 май т.г. в спомен на починалия Стефан Костов подписаните- негов брат и негови съученици и другари, обсъдихме по желание на Димитър К. Икономов мисълта му да увековечи паметта на брата си с благодейно дело, сходно с неговата дейност и неговите идеи като гражданин, учител, отечественолюбец, общественик, книжовник и човек. Подир обстойно разискване и обсъждане единодушно приехме да се образува от сумата петстотин хиляди лева, която Димитър К. Икономов с братска любов, готовност и щедрост дарява, фонд „Братя Димитър и Стефан Костови Икономови”, като се предаде тя цяла на Българската академия на науките за неин имот, за да използва вечно лихвите, според приложените наредби, за следните две цели: 1. За поддържане и съвършенстване гражданските, обществени, отечествени и високочовешки добродетели, та да се усилва у българския народ култ към Отечество, вяра, просвета, правда, сговор, мир, братство и човечност; 2. За насърдчиние и подкрепа на книжовни трудове по морала и по началата на 14-те точки на Удроу Уилсона, предимно точката за свободата на населенията да се самоопределят и за правото да уреждат сами съдбата си.

Най-авторитетен институт в българската земя, Академията ще съдействува да се възпитават поколенията не с думи, но с живи дела и примери, които ще дири и събира у самия народ като най-големи негови ценности; тя ще извиква и способностите, и творчеството на книжовници да разработват и присаждат в поколенията Уилсоновите начала:- идеал на мировата демокрация; нова основа на взаимните длъжности, права и съотношения на народите, големи и малки, победени и победители; завой в живота на човеци и народи към свобода, мир, правда, братство, благост и човечност. ....

В духа на очертаните цели и идеи Българската академия на науките ще награждава от годишните лихви на фонда лица, които проявят добродетели в най-възвишени самоотвержени дела и автори на ценни книги по морала и по 14-те точки на Уилсона. Дарителят Димитър К. Икономов желае да се отличават и награждават и книги, които би разработвали спасителните начала на следните три максими:

1. Не дойдох на света да ми служи светът, а да му служа.

2. Дето няма вяра, няма и морал.

3. Системността е майка на всяка сполука.

София, 26 май 1924 г.


 

ИЗ УЧРЕДИТЕЛНИЯ АКТ НА  ФОНДАЦИЯ  „ДОМ НА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА И НА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ „ДИМИТЪР ПЕТРОВ КУДОГЛУ”

Роден съм в чисто българското селце Габрово (Ксантийско) на 21 август 1862 г. Моите скъпи покойни родители Петър и Стана Кудоглу, добри българи и благочестиви християни, вечна им памет, още в най-крехката ми възраст са насадили в душата ми любов към ближния и вяра в Бога. Това са ръководните начала във всички постъпки на моята досегашна дейност. Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, според мене, трябва да служи човека, за да върши добри и полезни дела.

Водим от тия начала и от искрено желание да спомогна що-годе на моите сънародници, страдащи или застрашени от болести, опасни  за народното здраве, знаещ, че най-ценното благо за всеки човек, както и за самото общество, е доброто здраве, след като взех съветите на вещи лекари, реших да създам и обзаведа в Пловдив на мои средства и издръжка на вечни времена един Дом на благотворителността и на народното здраве, носещ моето име, който ще води борба с най-опасните за обществото в днешно време болести: детските, туберкулозата, венерическите и пр., и които ще поощрява благотворителността и милосърдието. В този Дом ще бъдат преглеждани, изследвани, упътвани и церени страдащите или подозрително болните от горните и други опасни болести, бозайничета и техните майки; ще се вземат необходимите предохранителни мерки за запазване семействата на болните, както и обществото, от заразяване, за да може да се създаде поколение здраво физически и нравствено, годно да твори морални и материални блага.

Домът ще се помещава в новото, солидно, пететажно здание, което купих специално за тази цел, находяще се в Пловдив, площад „Цар Симеон” и което ще преустроя, мебелирам и обзаведа според изискванията на науката.

В обширния салон на партера ще се дават сказки, беседи, филми, изложби и пр. за поощряване на благотворителността, морала, възпитанието, хигиената и пр. Тук ще стават събрания на всички ратници, трудящи  се за народното здраве – физическо и морално.

Управлението на Дома се възлага на Ефория....

[...]

Дарението ми, прочее, се състои: 1) от пететажното здание, находящо се на площад „Цар Симеон”, което ще обзаведа, съгласно изискването на науката, на мои средства, за да служи за Дома на благотворителността и на народното здраве в Пловдив и 2) от двата пететажни тютюневи склада, за които се говори по-горе, приходите от които са назначени за издръжка за вечни времена на Дома.

Това дарение аз правя на българския народ, на България, о което ще могат да се ползват всички граждани и селяни, без разлика на вяра и народност.

Горещо моля членовете на Ефорията да поемат възложената им тежка, но благородна задача, да вложат всички усилия и грижи, щото да се гарантира правилно, редовно и вечно съществуване на Дома за благото на страдащите, на обществото и на многострадалния наш народ.

В името на това благо, моля правителство и гражданство да оказват своите симпатии, своята морална и материална подкрепа на Дома на благотворителността и на народното здраве, без които и най-доброто и най-хуманното дело не може да има желания успех.

Пловдив, 1 декември 1926 г.

 


ИЗ ПИСМО НА ХАДЖИ НЕНЧО ПАЛАВЕЕВ ДО КОНСТАНТИН МУРАВИЕВ, МИНИСТЪР НА НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ

Многоуважаемий, Господине Министре,

Преди да пристъпя към същността на въпроса, повдигнат от мен с настоящето, считам за свой приятен дълг да Ви направя следното предложение:

Долуподписаният ХАДЖИ НЕНЧО Д. ПАЛАВЕЕВ от гр. Копривщица от ранно детство до старини прекарал извън пределите на милото ни Отечество, отдаден на търговия, чрез която имах възможност да обходя много търговски центрове и търговски пристанища, макар и далеч от Родината, последната ми е била винаги до сърцето.

В чужбина, макар и с разклатено здраве, аз не преставах да мисля за доброто на милото ни Отечество и по една необходимост – напредналата ми възраст – ме принуди да се върна в България. Тук в хубавата родна земя и природа, здравето и силите ми бързо се възобновиха. Благодаря на Всевишния, че до днес, макар и в преклонна възраст, искрено обичащ  България, чувствувайки нейните хубости и като зная нейното минало и славни борби, които нашите прадеди и аз, като техен съвременник съм водил за доброто на Отечеството ни, сравнявайки тия епични борби с другите народи и как последните ценят своите герои, поети, писатели, за първа своя длъжност счетох, че и аз трябва да се погрижа за увековечаване на тия исторически борби, които нашето Отечество е водило и да дам дан на заслужените наши герои за освобождението на нашето мило Отечество. С малко или много средства, които дадох на последното, въздигнах паметници на заслужилите наши герои, които в тъмното робско минало са озарявали пътя на народното пробуждане и народна свобода.

За постигане на горните цели въздигнах в родния си град читалище-театър; съзидах паметник за Априлското въстание през 1876 г.; реставрирах църквите и училищата, които бяха съзидани от моите праотци и които се бориха за духовната и политическа свобода на нашия народ; подпомогнах ред родолюбиви организации за постигане на целта, за която са създадени и им пожелах достойна служба за Родината.

Господин министре,

Много често съм се замислил и върху ролята на нашето класно училище, което датира още от 1846 г. и което в тъмната епоха създаде ЧАЛЪКОВЦИ, ГЕРОВЦИ, КАРАВЕЛОВЦИ, ЧОМАКОВЦИ, ГРУЕВЦИ, ДАНОВЦИ, БЕНКОВСКИ, КАБЛЕШКОВ, ПОП СТОЯНОВ и ред други ратници в областта на духовното и политическо пробуждане на българщината. Макар че това училище в разни времена се е развивало и е достигнало до пълна гимназия, днешното му състояние и положение не ме радва и доста ме е огорчило.

От друга страна, като наблюдавам от близо живота в моя роден град в и около Средна гора, прозирам, че този западнал сега, но със славно минало край, който излъчи из себе си толкова доблестни синове на България, вече е изживял своя материален упадък; прозирам, че каквото и да става, задушения до сега наш Средногорски край, върви към възход. Всичко онова, което е направено до сега, което е построено и което тепърва ще има да се строи, ще докара стопанското, икономическо и духовно повдигане на родния ми град и заселищата около Средна гора, но пък е необходимо по-събудено гражданство, по-интелигентно и такова, което може по-лесно и по-скоро да схваща положението и нуждите на момента и съобразено с тях да предприема икономическото, стопанското и духовното повдигане на този край.

Водим от това схващане и съзнаване... реших да предложа на Българската държава във Ваше лице да Ви моля, господине Министре, да приемете от мен дарение от 6 000 – шест хиляди английски лири, с равностойността на които да се образува фонд при Министерството на народното просвещение на името на ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ от гр. Копривщица, а лихвите и доходите от този фонд да се употребяват за издръжка на вечни времена и непрекъснато на една Модерна полукласическа гимназия в родния ми гр. Копривщица.

Условията на дарението ми са следните:

1.        Подарявам на Българската държава 6 000 – шест хиляди английски лири за образуване на вечни времена при Министерството на народното просвещение фонд на мое име ”ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧОВ ПАЛАВЕЕВ” от гр. Копривщица. Министерството има право да се разпорежда със сумата по начин, какъвто намери за добре, за да може най-рационално да я използва, а същевременно има право да използва лихвите или приходите на учредения от мене фонд срещу задължение да поддържа на вечни времена постоянно в родния ми гр. Копривщица една полукласическа гимназия с изучаване на новите езици, носеща името „МОДЕРНА ПОЛУКЛАСИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ”, възобновена и издържана с иждивението на благодетеля ХАДЖИ НЕНЧО Д. ПАЛАВЕЕВ.

2.             Сумите на фонда не бива в никой случай да се накърняват.

3.             [...]

4.             Желателно е гимназията да приема ученици и ученички с примерно поведение, запазени от крайни идеи и лоши влияния и то не само от гр. Копривщица, а от целия Средногорски край от съседните на гр. Копривщица околии: Пловдивска, Карловска, Пирдопска, Панагюрска, Тетевенска и ако не се попълни числото на класовете може да се вземат ученици и ученички и от другите градове и села на България при същите условия.

Моля Ви, ГОСПОДИНЕ МИНИСТРЕ, да приемете  уверение в моите съчувствие и преданост към делото, на което Вие тъй ревностно служите:

София,1 януари 1932 г


ИЗ ЗАВЕЩАНИЕТО НА ТОДОР ПИПЕРЕВСКИ

Подписаният Тодор Хр. Пиперевски, роден в гр. Щип и живущ в гр.София, с настоящото давам израз на моята последна воля, която моля да бъде изпълнена съгласно изложението по-долу.

Като резултат на дългогодишен труд в областта на търговията и стопанството, аз съм придобил и запазил едно състояние, на което искам да дам едно правилно предназначение. Целият ми живот е бил една непрекъсната верига от усилия, труд, жертви – една непрекъсната борба на стопанското поприще. [...] Една част от моите желания аз исках да осъществя още приживе чрез създаването на едно голямо и модерно индустриално предприятие, каквото е тъкачната фабрика „Марица” в Пловдив, което създадох, за да дам чрез него един принос към народното стопанство, а от друга страна да дам поминък на стотици работнически семейства. Моето желание е това предприятие да продължи своята дейност и след моята смърт, под ръководството на лицата, които са ми били най-близки сътрудници при неговото създаване и които най-добре познават чувствата и отношенията ми към това мое свидно създание.

Обезпечавайки живота на моята съпруга Стефана Пиперевска и при липсата на други възходящи и низходящи законови наследници, аз искам свободната част от моето състояние да бъде използвана за полезни и благотворителни цели, според изложеното по-долу, с пожелание и моята съпруга да постъпи някой ден по същия начин с това, което й оставям.

[...]

С изброените до тук имущества, които представляват фактически и цялото мое състояние, разпореждам за след моята смърт, както следва:

1.Акциите ми от „Заводи Никола Чилов” АД за номинални 25 000 000 лв., с оглед на действителната оценка, която аз давам на това предприятие, имат една реална стойност над (100 000 000), сто милиона лева завещавам на Държавата, която да ги запази, докато д-вото съществува.

От доходите, които се получават като дивиденти от тези ценни книжа, да се образува един фонд под наименование „Тодор Хр. Пиперевски” при Дирекцията на народното здраве, набраните в който фонд средства да бъдат използвани за следните цели:

а/ Да се изпращат ежегодно на специализация в чужбина по двама млади, способни и обещаващи лекари, или завършили с много добър успех и доказали способности студенти – медици, които да се специализират вътрешна медицина и хирург-урология. Моето желание преди всичко въпросните лица да бъдат от македонски произход, преимуществено от моя роден град Щип. С това предпочитание аз считам, че ще удовлетворя една нужда, тъй като нашите братя от до скоро заробена Македония поради робството бяха лишени от много от възможностите, на които се радваха свободните българи от старите предели. С това аз считам, че ще изпълня един дълг към моите сънародници от новите предели, които поради обстоятелствата наложени от робството оставиха на втори план своите културно професионални стремежи, като се посвещаваха преди всичко на борбата за освобождението на родината си. Сега, когато тази свобода е вече осъществена, аз искам да се даде възможност именно на такива млади и способни македонци да добият възможност чрез специализация в чужбина в областта на вътрешната медицина и хирург-урология да усъвършенстват своите познания и с това да бъдат полезни на здравното дело в страната.

Като една отплата за тия, които са се специализирали по указания по-горе начин чрез средствата на моя фонд, желая да им бъде вменено задължението, след завръщането им от специализацията да послужат най-малко в болницата в гр. Щип по една година или ако предвидените в Щип места са заети от вече завърнали се от чужбина стипендианти, в някоя друга болница в Македония.

б/ Да се обзаведе в новата болница в гр. Щип със средства от фонда една стая с 20 легла като бъде означена с името ми, в която за сметка на фонда да се издържат и лекуват бедни болни граждани на гр. Щип.

С[ъс]сумите, които Държавата ще получава като доход от завещаните й акции от АД „Марица” да се образува един фонд на наше име при Министерството на търговията, със средствата на който, след като се наберат достатъчно, да се създаде и обзаведе едно занаятчийско училище на наше име. Моят роден град в миналото е цъфтял като един важен занаятчийски център и аз искам да допринеса чрез създаването на едно такова училище да запази и [в]бъдеще името си на един занаятчийски град.

София, 2 юли 1942 г.

 


[1] Най-изящното на века (фр.).