Търсене

Регистриране

Посещения

1.png0.png5.png3.png7.png7.png5.png

В момента

2
на линия

Партньори

 

Доли медиа студио
Доставчик на ИТ услуги
Български дарителски форум
Уча.се - Бърз, лесен и интересен начин да учиш
Чуйте новите български хитове в София
Съюз на слепите в България
Иван Вазов
Къща музей - Сопот
Национален литературен музей

 

 
 

Слушам клаксони, отскачам от платното, отстранявам се от пътя им и даже чувствам дълг да им пригласям на броенето, да им се радвам, да им съпричастнича в неистовата радост, че са завършили дванайсти клас и ... си отиват. Че ни напускат, ако не завинаги, то поне със сигурност за дълго. "Ще работя и ще уча, със сигурност не тук". "Ще се реализирам, но в България - АБСУРД!", "Ще уча медицина - после веднага заминавам". Такива са заканите им. Страх ме е. И не от думите им. Страх ме е от усмивките, с които ги изричат. От щастието, което осенява лицата и очите им при мисълта, че заминават, че няма вече да са тук. Сякаш отмъщават, сякаш едва са дочакали момента на реванша за дългото мъчение "България". Сякаш едва сега ще изберат Родината си, а до днес са били насила свързвани с една нещастна бедна, срамна, никаква страна, която нищо, нищо, нищо не им е дала... В която ай-фоните са скъпи, МОЛ-овете малко, заплатите изискват труд, и "нЕк'си не е яко брат!" Изискват, перчат се, очакват. Момиченцата - агресивни, напъчено фертилни, размахват коси, парфюми, секс и феромони - готови да превземат всеки, всичко, всякак... Момченцата - опулено пъпчиви, епилирани, оскубани и нежни, объркани, подтиснати - готови на всичко, за да блеснат с пари, коли и телефон... Стар съм вече. И ненужен. Нямам какво да им дам, а което имам, те не биха го взели - просто минават без него. Но България... ? Тя дали им е нужна - та тя е много по-стара от мен? Как да ги спрем? Трябва ли? Можем ли? Какво можем още да им дадем? Или трябва вече да искаме? Не са ли достатъчно зрели, за да започват вече да дават? Да им забраним ли да напускат страната за десет години след средно и за поне пет години след висше образование? Да задължим ли завършилите в чужбина да се върнат и да работят в Родината си поне пет години? Не спирам да мисля, какво всъщност се случва, докато им се чудим на тоалетите, на колите и силикона. Не знам да им се радвам ли или да ги подмина, като сенки, като чужденци, като невидими кресльовци, които не са били българи и никога няма да бъдат! Защото това може би е важно само за мен. Но аз не съм млад, а да си млад означава да си модерен. Не космополитизма, интегритета и адаптивността са днешните ценности, както неуморните социални романтици и вечни прегръщачи, постоянно тръбят, а безродието!Най-страшното бедствие в новата българска история е демографския срив. Най-болезнен е онзи негов компонент наречен изтичане на мозъци, когато най-качествената българска кръв необратимо изтича извън границите на България. Мисля, че причините за това най-компетентните професионалисти да изоставят Родината си, именно когато тя се нуждае от знанията и уменията им не са икономически. Това е само удобно оправдание, чието лицемерие е колкото безочливо, толкова наивно. Причините се коренят в целенасоченото лишаване на цяло поколение младите българи от образование по национална история, традиции и родолюбие. В новия дебат за образованието истерично се говори за конкурентноспособност, за интеграция, за пари, за реализация, за ефективност, за връзка с бизнеса, за „икономизиране“ на образованието… Никой не казва и дума за одухотворяване и „национализиране“ на образованието. За онези усилия, които са нужни за да стане БЪЛГАРСКО българското образование, за да знаят младите, че са първо човеци и българи, а едва след това професионалисти. Наливаме с фуния знания в главите на хора, които още нямат сърца и после се чудим, че пред нас стоят студени, пресметливи и арогантни циници, които пресмятат всичко в кариера и заплата и са готови да продадат родината си за едно евро. На какво се чудим – това е представата им за ефективност и реализация. За тях успехът се измерва с възможността да се избяга в чужбина, а не с радостта да се остане тук и да се работи за България. Образованието се превърна в позорна разменна монета, чрез която продаваме децата си за дребни грошове, вместо да ги пазим, като безценни бисери, като национален капитал, който да осигури бъдещето на нацията. Изобщо не ме радват гениaлните ни IT специалисти, когато те не усещат в душата си връзката с кръвта и рода си. Гениалните безродници са полезни само на себе си и ако в душите им не се посее родолюбие, там непременно ще покълне отровата на еничерството. Ако не помогнем на младите и умни българи да възлюбят родината си ще станем свидетели на това, как именно те я продават и в крайна сметка заличават. Това се е случвало вече и е сред най-трагичните събития в епохата на турското робство, но ние забравихме и робството и уроците му. Дано не сме обречени да го повторим. Ако един блестящ млад ум завършва право или икономика 
в Харвард и не обича България, какво да очакваме от този човек, когато след 20 години се завърне тук на ръководен пост? Гледам ги, слушам клаксоните, броя заедно с тях и ми се струва, че отброявам последните години на България, която успя напоследък в какви ли не интеграции, толерантност и свободи, но не успя да роди следващите родолюбиви българи.

 


Янко Лозанов - автор на проекта СЛОВА БЪЛГАРСКИ.


 

Моля, влезте с потребителското си име и парола, за да видите или добавите нови коментари!
(You have no rights to post comments)