Да помогнем на Иван

Здравейте, приятели, колеги, познати и непознати добри хора. Това е Иван. Всеотдаен и вкъщи, и на работа, готов безстрашно да се захване с решаването на всякакви проблеми. Иван е диагностициран с агресивна, бързоразвиваща се болест – остра миеломоноцитна левкемия, придружена от FLT3-ITD генетична мутация.

За да помогнете, моля посетете някой от специалните сайтове на кампанията:

https://www.helpivan.com/

https://www.gofundme.com/help-ivan-battle-leukemia?utm_medium=wdgt

Търсене

Регистриране

Посещения

8.png8.png3.png4.png5.png5.png

В момента

3
на линия

Партньори

 

Доли медиа студио
Доставчик на ИТ услуги
Български дарителски форум
Уча.се - Бърз, лесен и интересен начин да учиш
Чуйте новите български хитове в София
Съюз на слепите в България
Иван Вазов
Къща музей - Сопот
Национален литературен музей

 

 
 
×

Забележка

SMTP грешка! Не може да се идентифицирате.
От години си блъскам главата над един парадокс! От една страна да се рецитира поезия било лесно, не било никаква провокация, нямало тръпка, било "едно към едно", " 'ми тоо... само с глас...", нямало "действие" и колкото по-класическа и по-българска била поезията, толкова било по-безинтересно и скучно било ... а, и било "вехто"... и не било изкуство, а само някакво декламиране, като на кандидатстудентски изпит в НАТФИЗ - 2-ри кръг... Добре де, разбирам! От друга страна, обаче, десетки дълбоки творци на сложен театър в модерни, че и в пост-модерни форми, виртуозни владетели на смеха и дръзки експериментатори, преминали необратимо и смело отвъд скучния, сух реализъм на психологическия театър, внезапно изгубват и ума и дума, когато ги питаш могат ли да ти кажат едно стихотворение! Горди носители на награди за "Златен глас" в сложни дублажи и тежки реклами, "озвучили" хиляди серии и "дали гласа си" на стотици герои в многосезонни саги и холивудски продукции, заекват пред Вазов, пелтечат при Яворов и онемяват пред Ботев. "Хайдути", "Белоногата", "Балканджи Йово" и "Шипка" са повод за страшни пародии, но никой не смее да вникне в стиха, да пресъздаде честно сюжета, да чуе музиката в езика и да я сподели с нас ... А иначе страшно веселие ни тресе. Голям смях и тежка надменност ...
Та, чудя се аз от години, как толкова простички, направо банални неща, като стиховете на родните ни класици, се оказаха недостижими, непристъпно високи за иначе толкова талантливите и така опитни майстори на театралната сцена и камерата, на телевизионния и кино екран. Защо при толкова изявени родни таланти и мега-звезди, младите българи загърбиха родния си език, забравиха Ботев, превод им трябва за Вазов, съвсем не разбират Яворов и няма къде да ЧУЯТ словото и посланията им... А талантливите ни актьори вече трето десетилетие все по усърдно дълбаят в дълбоките пластове на великия хумор, на модерното и ултра модерното! Мистерия...
Рецитирайте бе, колеги! Рецитирайте! Проста е тая работа... Дет' се вика - фасул! Всеки го може, та вие ли! Дечицата в предучилищна възраст го правят прекрасно, преди да им покажете вашето високо комедийно изкуство и да ги заразите необратимо с безгрижния смях на дълбоката ви пародията и неотменното забавление. Преди още да сте ги научили да се кискат на всичко и да не се прекланят пред нищо, защото кикотещият се човек не може да изживее никакво преклонение... Опитайте  да порецитирате! Ето и как става: Заставаш пред хората, отваряш книга, препоръчвам да е с поезия, за предпочитане българска, класика. Поемаш си въздух, поглеждаш към залата и... ето го -  АВТОРЪТ, идва. Застава до теб, слага ръка на гърба ти, после думи в устата ти, заживява в ума ти, стиска до болка сърцето ти, рисува картини в очите ти, диша с дъха ти и говори с гласа ти... Говори на окото на зрителя, а не на ухото му, беседва си с него, крещи му, гневи се, шепне и плаче, докато ти се смаляваш, смаляваш... докато ти не станеш ненужен, невидим, не изчезнеш напълно, докрай, дотолкова, че след края, когато АВТОРЪТ замълчи, а ти само едва дишаш, зрителят аплодира НЕГО, а не теб ... Или пък ТОЙ изобщо не идва! Е, ако не дойде - тогава идва смехът. И става ... наистина смешно! И се смеят на теб, защото НЕГО го няма. Ама, нали не ви е страх от смеха, какво, ако малко ви се посмеят... Забавно, шоуто ви е гарантирано!
Та, рецитирайте, колеги. Комици и хумористи, пародици и имитатори, стендъп-вицаджии, пеещи и танцуващи, мимове и клоуни, кинадждии и сериалчици, скечаджии и водещи... звездни таланти от най-великите и популярните жанрове...  Рецитирайте! Просто е! Като на приемните изпити в НАТФИЗ. Дори без задача, без режисьорско решение - рецитирайте само по автор, "едно към едно", само по усет, само от обич и ако можете, от сърце! Като на "приемен изпит", след който ще имате право да си творите голямото си изкуство и да си вярвате, че е много голямо, че и вие сте много големи...  Започнете от малкото - рецитирайте!

Фотограф - Миню Минев


 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови